— Нито един от двата. Защото има една изненада. Силно любящият баща на Бандита спасява глупавия си син, като го отвежда в Канада, преди полицията или тонгите да са стигнали до него.
— Канада?
— Точно така, Канада — категоричен бе Старк, — няма друго място на север, което да е така живописно. Бандита прекарва една година в Онтарио, където преди всичко се обучава в добива на желязна руда.
Макото потърка брадичката си с театрален жест на замисленост.
— От драматургична гледна точка би било по-добре това да стане в Мексико. Тропическият климат е по-романтичен. А мексиканските сребърни мини предполагат повече приключения, отколкото канадски мини за желязна руда.
— Бандита няма да преживява повече приключения — отсече Старк. — След като мине достатъчно дълго време и бъде забравен, той ще се върне в Сан Франциско и ще заеме полагащото му се място в ръководството на „Ред Хил Консолидейтид Къмпани“. Бях ли достатъчно ясен?
— Трябва да приемем този финал като отворен за обсъждане. Синът невинаги е като бащата. — Дали потръпна? На Макото така му се стори, защото баща му винаги го правеше, когато се обсъждаше въпросът за техните общи черти — или, по-точно, за техните различия.
— В момента не е отворен за обсъждане — не отстъпваше Старк. — И преди да приготвиш багажа си, донеси гривните от злато и слонова кост, които е загубила мисис Бъргър.
— Да, татко. Какво да си взема?
— Каквото искаш. Заминаваш след един час.
— Необходимо ли е толкова да бързам?
— По-скоро, да, Макото — гласът на Старк за пръв път издаде вълнение. — Да не мислиш, че се шегувах за полицията или за тонгите?
Макото въздъхна и се обърна, за да излезе.
— Един въпрос — спря го гласът на Старк.
— Да.
— Защо?
Синът невинаги е като бащата. Това несъмнено беше меко казано. Може би по-добре щеше да бъде изразено като въпрос. Защо синът толкова не прилича на бащата? Но, разбира се, както би казал професор Дикъс, въпросът се различава ясно в изречението, каквато точно беше причината за невъзможното да се скрие вълнение на баща му. Неволните реакции, беше му казала майка му, също бяха признаци за искреност и фалш.
Кога Макото за пръв път бе забелязал тези различия? В ранното си юношество осъзна, че прилича повече на майка си, отколкото на баща си.
Това е, защото си наполовина японец, каза му майка му, а нашата кръв е силна.
Той прие обяснението, защото всяко обяснение бе по-добро от никакво, а неговата майка, която започна да го посвещава в тайните на истинското и неистинското, когато беше петгодишен, никога не бе го лъгала. Поне доколкото той можеше да прецени. Напоследък си мислеше, че тя е майсторът, а той — ученикът, и сигурно тя е запазила някакви тайни за себе си. Ако някой бе способен да избегне разкриването на лъжа, това трябваше да е майсторът в откриването на лъжата, нали?
Раждането на сестра му Анджела Емико, когато беше седемгодишен, предизвика първите му съмнения, които се увеличиха след две години при появата на бял свят на по-малката му сестра, Хоуп Наоко. Подобно на него, те също бяха наполовина японки. Само че за разлика от него те носеха белезите и на американската половина на баща си, и на японската на майка си. Както Анджела, така и Хоуп имаха кестеняви коси. Очите на Анджела бяха светлокафяви, а на Хоуп — сини като на баща й. Във физически измерения те поделяха различията между родителите си. В очевиден контраст Макото имаше черна коса и тъмнокафяви очи като майка си и въпреки че беше значително по-едър от нея, изобщо не се доближаваше до ръста на баща си.
Кръвта е по-слаба у жените, отколкото у мъжете, беше му казала майка му, обяснявайки му разликата.
По онова време, въпреки че не видя никакъв признак на измама, му беше трудно да приеме безусловно отговора на майка си. Първо, беше по-голям. Второ, знаеше повече за света. Неговият учител по естествени науки и математика мистър Строс беше ревностен последовател на Грегор Мендел, учен, монах и негов сънародник австриец. Онова, което Макото беше научил от него във връзка с откритията на Мендел за хибридните растения, потвърждаваше правилото при сестрите му и го отхвърляше при него. Или, най-малкото, правеше нещата странни в неговия случай. А накрая, преди три месеца, когато срещна Сиуфон, се видя, че при него това правило е неприемливо.
Сиуфон имаше светлокестенява коса и зелени очи. Баща ми е англичанин, обясни му тя. Кръвта е по-слаба у жените, беше му казала майка му, и Сиуфон, изглежда, потвърждаваше думите й. Нейната английска половина бе видима колкото и китайската й. После се запозна с брат й, Сицзян. Той беше мъжката версия на Сиуфон. Какво би казала майка му във връзка с това? Че китайската кръв е по-слаба от японската? Мендел казваше обратното.