— Не я е убил Макото. Направил го е този.
Ву кимна.
— По неговите думи е дошъл да я освободи. Тя е била, а-а, убита по непредпазливост.
— Къде е той?
— Където и да е — отвърна Ву, — той е прокълнат. Сега вече няма добра алтернатива. Той погледна към полицаите, които претърсваха стаята. — Този помощник се хранеше в ресторанта. Чул изстрелите. Беше тук миг след като Макото се е измъкнал.
— Ранен ли е?
— Не мисля. Той е бил най-близо — Ву посочи тялото с обгореното от барута лице, — а по ножа му няма следи от кръв. Съжалявам, мистър Старк. Мислех проблема за разрешен. Кой би могъл да предположи толкова глупава постъпка от негова страна, да рискува всичко за една проститутка.
Старк си каза, че очевидно е могъл, трябваше да може. Той самият бе извършил същото като Макото на неговата възраст. В Ел Пасо вместо в Сан Франциско. Различни места, един и същи резултат. Тя също бе умряла заради него, и то много по-лошо от това момиче. Синът невинаги е като бащата, бе казал Макото. Понякога за жалост обаче беше.
Един от полицаите, облечен в костюм вместо в униформа, помощникът, за който бе споменал Ву, дойде и леко отмести шапката си в знак на уважение.
— Мистър Старк.
Старк се бе срещал с него няколко пъти по повод кражби на пристанището. Весел, пълничък ирландец, който приличаше повече на дружелюбен барман, отколкото на пазител на сигурността. Помощник Мълиган. Юлисис Мълиган.
— Помощник Мълиган.
— Каква бъркотия — каза Мълиган.
— Да, но бъркотията е удобна за вас — отбеляза Старк. — Разбрах, че сте били пръв на местопрестъплението.
— Точно така, мистър Старк — Мълиган погледна Старк въпросително, когато заговори. — Закусвах долу. Спагети с онова червено свинско, което плава в тях.
— Бог да благослови апетита ви, помощник Мълиган. Вие сте герой. Заловихте Бандита в Чайнатаун и сложихте край на управлението на терора.
Помощникът погледна към мъртвите мъже, погледът му се местеше от един към друг, после се върна върху Старк.
— Един от тях Бандита ли е, сър?
— Онзи, когото сте застрелял в лицето, когато ви е доближил с ножа за месо.
Мълиган се намръщи и отново огледа труповете.
— Тогава са били банда? Застреляна е цялата банда?
— Не, той е бил смел и вероятно луд самотен злодей — Старк свали револвера трийсет и осми калибър от бедрото му, отвори го и го подаде на Мълиган. — Въоръжен с огнестрелно оръжие и нож, както го описват всички свидетели. Останалите бедни момчета и момичето са невинни безучастни наблюдатели.
Мълиган пое оръжието и го огледа.
— Всички гнезда са пълни.
— Съмнявам се, че ще бъдат, когато оръжието стигне до участъка и се превърне в доказателство — отбеляза Старк. — Очаквам да бъдете издигнат за това в помощник-началник. Сигурен съм, че началник Уинслоу ще каже нещо по въпроса утре вечер, когато вечерям с него.
— Не ви разбирам, сър — рече Мълиган.
— Необходимо ли е да го правите, помощник-началник Мълиган?
Широка усмивка бавно озари лицето на Мълиган, а очите му заблестяха весело.
— Не, мистър Старк, не мисля. Съпругата ми ще бъде много щастлива от повишението и по-високата заплата.
— Нека бъда първият, който ще ви поздрави.
Старк и Мълиган си подадоха ръце.
— А ако това е Бандита от Чайнатаун, тогава къде е плячката му?
Старк погледна Ву. Ву каза:
— Заровени са тайно кой знае къде.
Старк поклати глава.
— След като Бандита беше хванат, жертвите ще бъдат изключително недоволни, ако бижутата им не бъдат открити. Вие ги отнесохте временно от сцената на местопрестъплението, за да ги запазите, а сега сте много щастлив да ги върнете на мистър Мълиган.
Ву се намръщи.