Кими ги поведе към новоизградената постройка за медитация на абатството и гордо отвори вратата на госпожа Ханако и госпожа Емили.
— Точно както преди експлозията, нали? — рече тя.
— Никога не съм влизала в тази постройка — призна Ханако. — Първият и единствен път, когато видях Мушиндо, е по време на битката.
— О — успя само да възкликне разочаровано Кими. Това беше много лошо. След спасяването си в Йокохама се беше посветила на възстановяването заедно с Горо и жените, които бяха останали с тях. Да се върши работа за Буда беше награда само по себе си. Щеше да бъде обаче чудесно, ако някой признаеше техните усилия.
Двете дами проведоха кратък разговор на езика на чужденците. После Ханако се обърна към Кими и каза:
— По време на възстановяването използвахте ли плана?
— Не, господарке — отвърна Кими. — Използвахме паметта на Горо. Тя е забележителна.
Ханако каза няколко чуждестранни думи на Емили, която кимна и на лицето й се изписа разочарование.
— Благодаря ти, Кими — обърна се към нея Ханако. — Ако си сигурна, че е подходящо, ще прекараме нощта тук.
— О, разбира се, госпожо Ханако. Тя всъщност не се използва повече като зала за медитация. Възстановихме я просто, защото, е, защото беше тук преди това. Съжалявам само, че такава малка част от манастира е възстановена. Помещенията на старите монаси щяха да бъдат по-просторни и по-удобни за вас.
— Ще ни бъде удобно и тук, Кими. Благодаря ти много.
— Добре дошли сте, госпожо Ханако, госпожо Емили.
След като Кими си тръгна, Емили каза:
— Щеше да е по-лесно да потвърдим или отхвърлим някои от фактите в свитъците, ако знаехме къде са старите сгради. Например килията. Авторката твърди, че е оставила знак за предишното си присъствие тук.
— Дори планът можеше да не помогне — успокои я Ханако. — Сградата с килията може да е била разрушена преди векове.
— Тогава с плана ние бихме могли да открием къде е била и в случай, че не намерим знака, за който тя споменава, щяхме да знаем, че на свитъците не бива да се вярва. — Тя направи пауза и добави: — Все едно не им вярвам.
Емили отвори чантата си и извади един от свитъците. Двете с Ханако седнаха на колене и започнаха да ги изучават. С течение на годините Емили се беше научила да седи на колене по японски маниер и да се чувства удобно. Вярно е, не издържаше с часове. Но в продължение на няколко минути бе съвсем приемливо.
— Може би сме разтълкували неправилно този пасаж — отбеляза Емили.
— Няма грешка — увери я Ханако. Тя започна да чете от свитъка. — „Ще се срещнем в абатството Мушиндо, когато влезете в килията ми. Вие ще говорите, аз ще мълча. Когато ме погледнете, няма да ме видите. Как е възможно това ли? Няма да разберете, докато не се появи детето, и тогава ще знаете със сигурност.“
— Тогава това е предсказание — разсъждаваше Емили, — което може да е фалшиво.
— На нас поне така ни изглежда. Ала авторката го е записала като вече случило се. Като история.
Емили поклати глава, изпълнена със съмнения.
— Как е възможно някой, за когото се предполага, че е умрял преди шестстотин години, да говори за нещо в бъдещето, сякаш е било в миналото? Не вярвам това да е написано в древни времена. Смятам, че е фалшификат, чиято цел е да предизвика неприятности.
Ханако се усмихна.
— Започваш да мислиш като нас, Емили.
— Е, предполага се, че е неизбежно до известна степен — поясни Емили. — Времената са размирни, владетелят Генджи има много врагове. Предполагам, че някои от тях са напълно лишени от съвест и няма да подбират средства, за да подкопаят властта му.
— Бих искал да се съглася с теб, но не мога. Заговор от типа, за който ти говориш, не би бил извършен по този начин. Първо, свитъците са ти донесени на теб — човек, за когото е известно, че е напълно лоялен на владетеля Генджи. Второ, тъй като те са на японски език, трябва да се очаква, че ще се консултираш с някого, а е известно, че аз съм най-близката ти приятелка. Моята лоялност към владетеля Генджи също е извън съмнение. Поради това не би могло да се очаква, че съдържанието на тези свитъци ще стане публично достояние, а ако това не стане, как биха могли да послужат на какъвто и да било заговор?
— Не искаш да кажеш, че според теб тези свитъци са оригинални?
Ханако отвърна:
— Мисля, че не трябваше да идваме в Мушиндо.