— Да — потвърди Таро, загледан в тревата. — Не е толкова голям. Виждате ли? Тук има друг камък от основа. Зданието е било много малко.
— Килия — промълви Емили и припадна.
Когато отвори очи, тя видя Ханако да я гледа загрижено, а Кими да стои зад нея.
— Тя дойде на себе си — съобщи Кими.
— Как си? — попита я Ханако.
— Да, да — Емили се привдигна и седна. — Напрегнах се малко повече. Нищо сериозно. — Тя се огледа наоколо и видя близо десет жени скупчени около тях. Не виждаше младата жена от гората. — Това всички обитатели на манастира ли са?
— Да, без една — отговори Кими. — Отиде до селото да изпълни една задача. Понякога минава напряко и ходи през гората.
Емили въздъхна с облекчение.
— Значи нея съм видяла. — Тя се усмихна на Ханако. — Дадох воля на въображението си. Видях момичето, после то изчезна. Спънах се в камък, сетих се за ръкописите и си помислих, че е… — тя си спомни, че Ханако я бе предупредила да не казва името — … онази, която очаквах да видя. — После се обърна към Кими: — Много ли е срамежлива?
— Да — потвърди Кими, — много, много срамежлива.
— Най-красивите момичета понякога са такива — отбеляза Емили.
— Най-красивите? — Кими изглеждаше озадачена.
— Ето я, идва — съобщи една от жените. — Ясуко! Ела тук! Дамата иска да се запознае с теб. Не е трябвало да бягаш така.
Емили гледаше как се приближава набита млада жена с едър кокал. Би изглеждала тромава и непохватна дори главата й да не висеше толкова странно на една страна — дефект, който се подчертаваше от косата й, сресана в обичайната пригладена прическа. У нея нямаше нищо изящно, красиво или дори малко призрачно.
— Тя нарани шията си в Йокохама — обясни Кими. — И сега главата й стои само накриво.
На Емили отново й прилоша, но този път тя не припадна.
— Абатството Мушиндо — прошепна тя.
— Тя не е на себе си — отбеляза Таро.
— Страхувам се, че не е така — промълви Ханако.
7
Тайното дете
Според една стара поговорка мъжът е смелост, а жената — доброта. В нея има известна доза приятна смесица между симетрия и контраст и подобно на много други неща, които са приятни, тя е доста фалшива.
Смелостта и добротата са неразделни.
Ако едното го има без другото, бъди нащрек.
Това означава, че край теб витаят прикрит страх и жестокост.
1867 година, развалините на манастира Мушиндо
Хората, които Таро определи да пазят Емили по време на следобедната й разходка, бяха двамата най-ненадеждни от групата на телохранителите. Беше ги довел от Йедо точно заради това им качество. На тях можеше да се разчита да провалят възложената им задача и те го правеха, като вместо да изпълняват задълженията си, се отдаваха на спокойни разговори. Никой не се доближи, за да го види скрит между дърветата, въпреки че да се прокрадва не беше сред неговите най-очевидни качества на воин.
Подобно на всички истински самураи той презираше увъртанията и преструвките, като предпочиташе да излезе открито в позиция, която декларира намеренията му. Начинът, по който той осъществяваше измяната си, му причиняваше точно толкова болка, колкото и самата измяна. Владетелят Саемон обаче го беше убедил, че сега не е време за традиционните прояви на смелост. Беше необходимо Таро да крие на кого е отдал лоялността си, докато не дойдеше подходящият момент. Затова той не само щеше да убие жена, и то след като бе дал обет да я пази, но щеше да я убие из засада, а това утрояваше срама, който изпитваше. Но действията му бяха продиктувани от решимостта да защити древните традиции на честта и смелостта, които владетелят Генджи беше готов да захвърли. Не беше ли странно, че първото му открито действие в името на тази кауза щеше да е толкова гротескно страхливо? Но то бе в унисон с всички други противоречия, причинени от присъствието на чужденци. Ако беше човек, който по-добре можеше да оценява колко странен всъщност е животът, той със сигурност би се надсмивал над себе си в този момент.
Той беше един от двамата най-верни васали на владетеля Генджи, втори по чин в командването на армията, човекът, който в няколко случая рискува живота си, за да защити Генджи. Син на самурай от скромен произход, той бе издигнат от Генджи до ранга на оземлен владетел. Никой не го бе обгръщал с повече почести от Генджи. Никой не заслужаваше повече верността, благодарността, почитта му. А Таро му обръщаше гръб, за да служи на владетеля Саемон, мъж може би много по-мерзък от покойния му баща Каваками Лепкавото око, който оглавяваше тайната полиция на шогуна.