Ханако побърза да се намеси, за да предотврати задаващия се порой. Преди прислужница, сега тя бе съпруга на Хиде и майка на техния син Ивао. Беше загубила едната си ръка при Мушиндо, но това не я бе лишило от изящество и чар. Ако малкото момче успееше, като порасне, да придобие силата на баща си и мъдростта на майка си, щеше да се превърне в изключителен мъж. Кой можеше да предвиди каква идеална двойка щяха да са двамата? Кой, ако не Генджи, уреди лично брака им?
Хейко не можеше да не види горчива ирония във всичко това. Той бе в състояние да събере двама души, които не бяха дори помисляли един за друг, а що се отнасяше до Хейко, това, на което бе способен, бе да я отпрати надалече.
Ханако заговори:
— Вместо да му давате титла, владетелю Генджи, трябваше да му осигурите театър. Моят мъж плаче по-лесно, отколкото повечето героини на сцената. — Всички актьори в театър кабуки бяха мъже. Когато се превъплъщаваха в женски същества, ролите бяха смятани за най-майсторски.
— Хиде като гейша! — възкликна Генджи. — Какво би казала за това, Хейко?
Сега вече всички се смееха, включително Хиде, чиито сълзи се загубиха в гротескността на образа, обрисуван от техния господар.
— Ти си добър приятел, Хиде — отбеляза Матю Старк, — но трябва да ти кажа, че в Тексас съм виждал крави, които биха се облекли по-хубаво от теб.
Старк бе християнският мисионер, който бе дошъл да убие, беше убил и се връщаше в родината си със същия кораб, който отнасяше Хейко надалече. Дали отмъщението бе излекувало болката от загубата? Дали му беше донесло спокойствие? Мъката, която проличаваше в очите му всеки път, когато чуваше детски смях или виждаше детска усмивка, говореше, че не е. Загубата му, каквато и да беше, бе толкова голяма, че той чуваше гласовете на мъртвите и виждаше лицата им по-ясно, отколкото на живите. Дори когато той се разсмя, както и сега, Хейко виждаше човек повече мъртъв, отколкото жив въпреки сърцето му, което биеше толкова упорито в гърдите му. Този човек нямаше да живее дълго. Това бе видно за всички. Всички, с изключение на Генджи, който му се бе доверил да пази златото, което изпращаше в Америка. В случая Старк беше довереник и негов търговски агент там.
В отношенията на Хейко със Старк имаше идеален, печален баланс, нали? Той бе загубил всичко, което истински имаше значение за него, а тя щеше да изпита скоро същото.
— Ако има пазар за красиви крави — заговори Генджи, — тогава може би трябва да го огледаш.
— Може би трябва — потвърди Старк, — ако имам време.
Генджи продължи:
— Ние ще бъдем партньори в продължение на много години. Ще имаме време за много неща. Може би един ден дори ще говорим на езика на другия толкова лесно, колкото говорим на нашия собствен.
Устните на Старк се извиха в усмивка под очите му, които бяха все така тъжни.
— В интерес на истината аз не говоря собствения си език толкова добре. Прекалено много години съм прекарал на седлото с прекалено малко хора, които знаят как се говори този език.
Ами самата Хейко? Двайсетгодишна, по-красива отвсякога, най-търсената гейша в шогунската столица Йедо, вече митична героиня, за която хората говореха като за прочутите куртизанки, принцеси и благородни дами. Репутацията й на смела жена, видимото доказателство за изключителното й физическо съвършенство, изящната изтънченост на поведението й, грациозността дори на най-обикновените й движения и може би, най-изненадващото, липсата на това изкуствено високомерие, характерно за не дотам големите красавици — всичко това заедно я правеше неустоима почти за всеки. Всеки, с изключение на Генджи, който я изпращаше далече в Америка със Старк, с предполагаемата цел да създаде там база за негово владение, но всъщност просто за да я отпрати.
Защо?
Хейко не знаеше. Тя бе сигурна, че той я обича. Показваше го с нежността на всеки свой поглед, с нежната томителност на всяко докосване, с отчаяния копнеж, когато й се предаваше в моментите на страст. Ала той я изпращаше далече.
Нещо се бе променило в Мушиндо. След като Генджи се върна от последната си среща с Каваками Лепкавото око, нещо в поведението му към нея беше различно. Не може да се каже, че бе охладнял или бе станал по-резервиран. Промяната не бе толкова голяма, че да бъде лесно разгадана и дефинирана. Не, тя бе почти неуловима. Само защото бе толкова умел практик в изкуството на почти неуловимото, Хейко можеше да го почувства. Това не бе намаляване на любовта, защото ако не друго, тяхната любов се бе увеличила през току-що отминалата година. Сега тя бе по-силна, но вече не ги привличаше един към друг така помитащо. Не, сега тя ги разделяше на различни страни.