— Не — отговори Ханако, — видението не може да бъде пренебрегнато.
— Добре. Тогава мога ли да ти се доверя да пазиш Емили?
— От полза ще бъде, ако мога да осигуря подкрепата и на други хора.
— И кои са тези други хора, които биха приели това сведение със самообладание?
Това беше съпругът й Хиде, напълно надежден човек. Ала податлив на объркване, когато бе изправен пред необичайни обстоятелства. А когато бе объркан, ни най-малко не се представяше добре. Ако му кажеше нещо толкова шокиращо, това по-скоро би навредило.
Таро, най-близкият приятел на съпруга й, който имаше сходни силни страни и слабости. А ако тя не кажеше на своя съпруг, как би могла да се доверява на друг човек?
Всички жени, които бяха близо до нея, бяха прислужници в двореца в Йедо и в замъка в провинция Акаока. На най-добрите от тях можеше да се разчита, че ще се грижат много добре за Емили. Но прислугата непрекъснато клюкарстваше. Една ако знаеше, щяха да узнаят всички останали; а ако всички знаеха, беше само въпрос на време, преди другите да разберат, включително враговете на владетеля Генджи.
Нямаше кой да й помогне.
Ханако се поклони.
— Ще направя всичко по силите си.
— Благодаря. Сега мога да си тръгна спокойна.
— Ще очакваме бързото ви завръщане.
— Аз няма да се върна — рече Хейко.
— Разбира се, че ще се върнете, госпожо Хейко. Нашият господар няма да удължи много отсъствието ви. Неговите чувства към вас са очевидни.
Очите на Хейко се напълниха със сълзи. Официалната й поза в седящо положение се развали и тя се опря с ръка в рогозката на една страна, за да не падне.
— Направила съм нещо, с което съм го разочаровала — промълви тя, — но не знам какво е то. Имаш ли представа какво би могло да бъде?
— Не, моя господарке — отвърна Ханако. — Трябва да грешите.
— Не си ли чула нещо от прислугата?
— За вас само похвали. Всъщност повечето коментират кога господарят Генджи официално ще ви вземе в домакинството си. Наистина, госпожа Хейко, бъдете сигурна, че ще се върнете. Повечето мислят, че това ще стане пролетта, защото това е сезонът на началото. Самата аз смятам, че ще е през есента, защото когато дните станат студени, страстта се разгаря с най-голяма сила.
Хейко се разсмя, както Ханако се надяваше да стане.
— Слугите наистина ли говорят така?
— Да, моя господарке. Единствената несигурност е около времето. Те гадаят за всичко. Например за годината, когато ще родите. Всички предпочитат това да е годината на вашето завръщане. Това означава след две години, тъй като никой не вярва, че владетелят Генджи може да преживее повече от година без вас. Много се говори също така за името на наследника.
— О, името на наследника? Дотам ли стигат разговорите? — веселата нотка се върна в гласа на Хейко.
— О, да. Една от прислужниците — Мицуко, нали я знаете? — дори се консултира с ясновидка от Йокохама.
Двете приятелки прикриха устата си с ръка и се разсмяха. Глупостта да се пита измамница от първия уличен ъгъл за съдбата на владетел, който сам бе в състояние да вижда бъдещето, беше наистина прекалена.
— А какво казала ясновидката? — попита Хейко.
— Всъщност не казала нищо — отговори Ханако, като се опитваше да предотврати напиращия смях да спре думите й. — Тя беше чужденка, която не говореше японски. Използвала странни карти с картинки по тях. Мицуко каза, че ги посочила двамата и кимнала утвърдително с глава, да. Красив принц и красива принцеса, която Мицуко взела за владетеля Генджи и за вас. После затворила очи, изпаднала в транс…
— В транс! — Хейко се смееше толкова силно, че вече не можеше да стои права. Сълзи на радост се търколиха по бузите й.
— … отворила книга на канджи и посочила към първата буква „ко“ за „дете“, после „макото“ за „истина“.
Когато приятелките най-сетне престанаха да се смеят, те повикаха прислужницата, която донесе чай. Блясъкът в очите на прислужницата им говореше, че е чула последната част от разговора им и се бе смяла заедно с тях.
— След като дори и картите на чужденката го показват — продължи Ханако, — значи раздялата ви несъмнено е временна. Владетелят Генджи ще ви повика, щом задачата ви приключи. Вие заминавате не защото той иска да се освободи от вас, а защото ви вярва така, както вярва на малцина други.