Адамат призна пред себе си, че комисарят имаше право. Отбеляза, че дори стените на приличните на пещери кухни, през които минаваха в момента, бяха покрити с ярки стенописи.
— И все пак — добави Хеви, — Тамас премести по-голямата част от произведенията на изкуството и мебелировката в Националната галерия. Някои от тях са били продадени, за да се изплатят дългове, доколкото разбрах. Останалото ще бъде изложено публично. Похвално по моему.
— Макар че щеше да е по-безопасно да унищожи всяка следа от аристокрацията.
— Така е. Явно е нещо повече от прагматик. Кой би предположил?
Напуснаха кухните и се качиха по стълбите на прислугата към главния етаж. Адамат беше чувал, че проходите зад двореца са своеобразен лабиринт, но това беше първият път, в който го виждаше с очите си. Приведоха се покрай толкова много ъгли, водени от един от слугите на Кларемон, че Адамат си представи как мъжете, които не разполагаха с неговата чудатост, като нищо щяха да се изгубят. Той често се спираше, за да подканя Сусмит да върви напред, тъй като боксьорът се заглеждаше по произведенията на изкуството и като нищо можеше да се разсее и да изостане.
Подминаха дузина помещения, всяко от които изглеждаше по-голямо от предишното, с повече златна украса и по-ярки фрески. Облицовани с мрамор камини заемаха цели стени в някои от стаите. Завесите бяха спуснати в повечето от тях, обгръщайки ги в полумрак, а малкото останала мебелировка беше покрита с бели чаршафи, за да не събира прах.
Ненадейно слугата пристъпи встрани и посочи към една врата.
Хеви и подчинените ѝ влязоха. Адамат се спря за момент, замислен над това дали имаше някакво значение, че Кларемон ги беше накарал да използват входа и помещенията на прислугата, вместо просторните, ехтящи коридори и високи врати. Навярно искаше да им покаже, че са по-нисши от него?
Инспекторът погледна към Сусмит, за да се успокои, и влезе вътре.
— Добре дошли, добре дошли! — Гласът на Кларемон отскочи от сводестите тавани. Помещението беше около девет на дванадесет метра. За разлика от другите, покрай които бяха минали, то беше декорирано изцяло с металически цвят по стените и със сребърно покритие на украсата. Дори двойните камини бяха съвкупност от светло– и тъмносив мрамор, който отговаряше на стените. На тавана имаше стенопис, който изобразяваше древен герой, сключващ сделка с двулико божество.
Бруд. Беше подходящо за Кларемон да избере стая, над която бди двуликия светец, патрон на Брудания.
Мъжът носеше елегантна роба, облечена над копринена пижама, макар да беше доста след девет сутринта. Излежаваше се лениво в класическо кресло до един от прозорците, който гледаше към градината, и държеше чаша в едната си ръка, а в другата — вестник. Изправи се, щом те се приближиха, и повтори приветствието си.
— Простете, че съм все още необлечен, комисарю. Снощната вечер беше дълга — изготвях изборна реч за една среща, която ще проведа този следобед с Градската градинска общност.
Хеви протегна ръка.
— Благодаря, че ни приехте толкова скоро.
— Няма проблем. О, инспектор Адамат. Добро утро, сър.
— Добро утро — сковано отвърна Адамат. Почувства как капка пот да се стича надолу по врата му.
— Как са прекрасните ви жена и деца?
Адамат се насили да се усмихне, стиснал устни. Това се беше оказало голяма грешка.
— Не знаех, че познавате инспектора — каза Хеви. — Или че сте срещали семейството му!
— Инспекторът беше сред посрещачите при пристигането ми в града — отвърна Кларемон с великодушна усмивка. — А познавам жена му само по репутация.
За другите усмивката му може и да минаваше за благосклонна, но за Адамат преливаше от подигравка. Мъжът протегна ръката си към него.
— Простете, че няма да се ръкувам — успя да каже инспекторът.
— Разбира се. — Думите бяха почти като мъркане. — Хеви… Може ли да ви наричам Хеви? Хеви, мога да предположа, че сте дошли да ме разпитате за злощастния инцидент с Рикар Тамблар от вчера.
— Вярно е — отвърна комисарят.
— Искам да ви уверя, че нямам нищо общо с това. — Кларемон се върна обратно при стола си до прозореца и се строполи грациозно в него, при което робата му се развя. — Мога ли да ви предложа закуска? Яйца? Кафе? Бисквити?
— Не, благодаря — каза Хеви. — Разбирате, че ще трябва да прегледаме документите ви. Този случай е високопрофилен, а и вие сте противник на господин Тамблар в изборите за министър-председател на Адро. Разполагате със средствата и мотива.