— Разбирам. Хората ви са добре дошли да проверят документите ми и да разпитат служителите ми. Стига, разбира се, това да не пречи на кампанията ми.
— Ще направим всичко по силите си да проведем разследването си възможно най-дискретно.
— Много благодаря.
Адамат огледа стаята още веднъж в опит да открие нещо, което бе пропуснал, а и за да овладее чувствата си. Добрият инспектор не можеше да си позволи да се поддава на емоциите.
Имаше още три стола, освен този на Кларемон, но той не бе предложил на гостите си да седнат. Слънцето светеше през прозореца и хвърляше дълги сенки по пода и вътрешната стена, като правеше трудно гледането в посока на Кларемон. Стратегическо разположение или щастлива случайност?
Нещо относно това притесняваше Адамат. Не можеше да определи какво точно.
Стратегическо разположение, реши той. Човек като Кларемон не правеше нещата по случайност. Което означаваше, че и пижамата имаше своето предназначение. Може би представяше небрежно безразличие? Или неуважение?
— Лорд Кларемон — каза инспекторът, като прекъсна нещо, което Кларемон казваше. — Можете ли да ни дадете някаква причина да не искате смъртта на Рикар?
Кларемон изглеждаше стъписан.
— Дори няколко. Като начало — нападението над господин Тамблар и провалилият се опит за убийство само ще повишат общественото съчувствие към него.
— Или ще изобличат слабостите на опонента ви.
— Може би, но той е широко харесван. Освен това, ако беше убит, заместник-министърът му щеше да се кандидатира на негово място. А аз нямам желание да се боря срещу герой от войната като Таниел Двустрелни. Не и предвид всички тези слухове, че е убил бог и другите там глупости. Той има собствен култ от последователи сред народа, който е почти толкова отдаден, колкото и този на баща му.
Но щеше ли Таниел да се кандидатира на мястото на Рикар, зачуди се Адамат. Реши да не задава на глас този въпрос, за да не дава идеи на Кларемон.
— Значи смятате, че имате най-голям шанс да спечелите, ако Рикар е жив?
— Да. Жив и невредим. — Кларемон поклати тъжно глава. — Независимо чия е вината, със сигурност някои хора ще обвинят мен. Бих предпочел цялата работа да не се беше случвала. В момента се намирам в много благоприятно положение — разполагам с високо обществено мнение и привържениците се тълпят като мухи около мен. Тъкмо се сдобих с невероятна подкрепа. Изборите са след малко повече от месец и всяко подобно нещо, което може да дестабилизира настроението на народа, може да е само в мой ущърб.
— Може ли да попитам чия е тази подкрепа?
— Ще разберете след няколко седмици заедно с останалите жители на Адро. Той е моят коз, ако не възразявате за израза. Не искам да оповестя новината твърде рано.
— Разбирам. Извинявам се за прекъсването, комисарю — каза Адамат и потъна в мълчание.
Хеви задържа погледа си върху него за момент, след което се обърна обратно към Кларемон и му зададе серия от рутинни въпроси. Адамат беше доволен, че тя се държеше малко по-строго с него, отколкото щеше преди премахването на Мануч. Беше чувал от приятелите си, които все още работеха в полицията, че сега, когато раболепниченето пред аристократите не беше вече част от работата, разследванията са невероятно по-лесни.
Инспекторът послуша въпросите няколко минути, след което се измъкна през предната врата на стаята и пристъпи в големия коридор на северното крило на небесния дворец. Трябваше да проясни мислите си. Нещо в тази стая го притесняваше. Спотайваше се на ръба на съзнанието му, мъчително близо, но все пак отвъд досега му.
Той тръгна бавно по коридора, заслушан в тракането на бастуна си и тежките стъпки на Сусмит, който го беше последвал. С изключение на тези звуци, коридорът беше напълно тих. Странно, предвид че петте хиляди души на Кларемон бяха настанени тук. Човек би си помислил, че ще има по-голямо оживление.
Едва доловим звук привлече вниманието му. Наклонил глава, той го последва покрай три празни всекидневни в четвърта, където установи, че поредица малки драскащи звуци идват от петдесет пера, пишещи едновременно. Приемната зала бе превърната в канцелария. Няколко дузини мъже седяха на поставени в залата писалища и се трудеха старателно, докато между редовете нагоре-надолу се разхождаше наблюдател и от време на време се привеждаше, за да прошепне в ухото на някой от чиновниците.
Адамат продължи да обхожда крилото на двореца. Откри още две стаи, пълни със служители на Кларемон, и още една с печатно оборудване. Пресите бяха студени и празни, но трябваше да са използвани наскоро, тъй като помещението беше облицовано с памучна вата, за да заглуши шума. Хиляди вестници бяха окачени да съхнат по върви, спуснати от сводестия таван.