Да печата собствен вестник, в допълнение към онези, които бе закупил от съперниците на Рикар. Умно.
— Кларемон изглежда доста уверен — отбеляза Адамат, а думите му отекнаха надолу по коридора.
— Да — избоботи Сусмит. — Твърде уверен.
— Не ми се нрави. Чувал ли си нещо за тази подкрепа?
Сусмит поклати глава.
— Хората говорят. Някои го харесват. Някои го мразят. Нищо определено.
Е, това не беше от голяма полза. Адамат забарабани с пръсти по дръжката на бастуна си.
— Забеляза ли нещо странно в самия Кларемон?
Сусмит сви рамене.
— Изглежда сравнително приятен. — Той изпука кокалчетата си, звукът отекна надолу по коридора, и на лицето му се появи мрачен поглед. Лорд Ветас беше убил племенника на Сусмит и боксьорът никога нямаше да го забрави. Внезапно Адамат осъзна, че може би не беше толкова добра идея да го води тук.
Разбира се, ако пробиеше стената с главата на Кларемон, със сигурност щеше да улесни живота на всички.
— Просто има нещо… — Адамат замлъкна, тъй като се бяха върнали при сребърната всекидневна. Слугата на Кларемон ги изгледа подозрително, но не попита къде са били.
— А, ето ви — каза Хеви. — Тъкмо си тръгвахме, инспекторе. — Тя направи нетърпелив жест с шапката си към вратата.
— Извинете ме, комисарю — рече Кларемон, — но дали бих могъл да поговоря с Адамат насаме?
Хеви кимна и излезе. Адамат усети как пулсът му се ускорява. Насаме? С Кларемон? Изкушението да му разбие главата с бастуна можеше да се окаже твърде голямо. Той кимна на Сусмит и след малко остана насаме с Кларемон.
— Инспекторе — каза мъжът, — надявам се, че всякакви минали недоразумения, които смятате, че са се случили между нас, ще си останат в миналото.
Адамат прехапа език. Твоят човек отвлече жена ми и семейството ми! Малтретираше ги по неописуеми начини и причини смъртта на сина ми! Ще те видя мъртъв.
— Както кажете — отвърна той, спомнил си една от фразите, която имаше навика да използва, когато се окажеше в неудобен разговор с някой благородник.
— Не си губете времето с мен, инспекторе. Не аз се опитах да убия господин Тамблар. Не зная кой го е сторил. Бих предложил помощта си в разследването, но не мисля, че ще я приемете.
— Ще видим — каза Адамат със съответстващ на Кларемоновия снизходителен тон. — Благодаря ви за съвета.
Кларемон се надигна пъргаво от мястото си и прекоси стаята, за да застане до Адамат. Слънцето блестеше точно зад него и го обграждаше със светещ ореол, с което принуждаваше Адамат да извърне поглед.
— Ако исках да убия господин Тамблар, Адамат — каза Кларемон, гласът му беше почти шепот, — той щеше да е мъртъв.
— Или хората ви са оплескали нещата.
Кларемон изсумтя.
— Нима! Вие сте много подозрителен човек, инспекторе. Внимавайте да не си докарате смъртта с тази подозрителност. — Кларемон се извърна с гръб към него и Адамат беше силно изкушен да го цапардоса. Един добре преценен удар с бастуна можеше да го парализира — беше сигурен, че после ще успее да го удуши, преди някой да се върне в стаята.
Вместо това той се опита да измисли някакъв остроумен отговор. Тъй като обаче не измисли нищо, се присъедини към Хеви, Сусмит и останалите полицаи в коридорите на прислугата.
— Какво искаше? — попита комисарят.
— Нищо важно — промърмори Адамат.
Изведоха ги обратно през лабиринта от проходи и врати отстрани на двореца и Адамат се качи в каретата си. Тя се заклати тежко, щом Сусмит се покатери в нея. Инспекторът почука с бастуна си по тавана, но каретата не потегли.
— Инспекторе — каза Хеви, появила се на прозореца, — трябва да оставите Кларемон.
Трябва. Но няма.
— Имам работа за вършене, комисарю. С цялото ми уважение.
— И с цялото ми уважение, оставете го. Той не е нашият човек.
— Откъде знаете?
Хеви придърпа шапката си назад и се приведе към каретата. Погледна към Сусмит, след което махна на Адамат да излезе навън. Той я последва на дузина крачки от колата.
— Един от офицерите ми е Чудак — тихо каза тя. — Пазим го в тайна, защото е много трудно да бъде забелязан Отвъд от някого, който разполага с трето око.
— Каква е чудатостта му? — попита Адамат.
— Заклевате ли се, че ще го запазите в тайна?
Адамат кимна.
— Може да чува лъжи. Знае кога човек казва истината или лъже. Това е едно от тайните ни оръжия и ако някога се разчуе, Съдържателя несъмнено ще уреди да го убият.