Не беше очаквала да пристигнат толкова скоро. Тамас бе настоял да остане наблизо, в случай че магията ѝ му потрябва — ако изобщо можеше да му свърши работа, предвид че тя все още не можеше да черпи методично от Отвъд — и не ѝ беше позволил да придружи Бо до Привилегированите лечители. Беше казал, че Борбадор може да отсъства твърде дълго, а той не можел да рискува да се лиши и от двамата си Привилегировани при една вероятна битка.
Но само след два дни деливанската кабала беше пристигнала. Беше ли това някаква хитрост, за да ги раздели? Или просто недоразумение?
Може би беше твърде предпазлива.
Бо щеше да е горд.
Нила си проправяше път покрай деливанските войници, които я наблюдаваха внимателно, но от разстояние. Тя носеше синя рокля, твърде изтънчена за една перачка, но не достатъчно модерна за една дама, и беше оформила косата си с помощта на взето назаем огледало. Тъкмо се питаше защо никой не бе поискал да види документите ѝ, когато към нея се примъкна един тъмнокож деливанец.
По лентите върху реверите му разбра, че е капитан. Беше красив мъж, доста висок, със стройни рамене. Той ѝ се подсмихна.
— Отивате ли някъде, милейди?
— Да, благодаря. — Можеше да усети ръката му, която се носеше във въздуха на нивото на кръста ѝ.
— Мога ли да ви помогна да откриете мястото, към което сте се запътили? — Ръката му леко забърса задника ѝ. Тя се извърна към него с любезна усмивка на лицето и го фрасна в носа.
Той залитна назад с пронизителен писък и заопипва лицето си.
— Айй! Бездни, жено! — Изненадата бе заменена от гняв, който бързо се разрасна до ярост. Капитанът избърса носа си с ръкав, огледа кръвта по маншета си и посегна към колана. — Сбърка, момиче.
Нила осъзна, че е сбъркала в момента, в който кокалчетата ѝ докоснаха носа му. Беше в чужд лагер, без другар или придружител, и не знаеше нищо за социалните нрави на деливанците. Още повече че този мъж беше капитан. Това не беше адранската армия — вероятно беше някой благородник и можеше да ѝ създаде купища неприятност.
— Не — каза тя и се приближи, докато умът ѝ препускаше. Нямаше какво друго да прави, освен да доведе нещата до край. — Хубаво ще те науча, неблагодарник такъв. Търся деливанските кабалисти. Ако ме докоснеш още веднъж, ще ти навра ръката толкова дълбоко в задника, че ще можеш да си почешеш носа с нея.
Деливанският капитан отстъпи няколко крачки назад. Огледа я от глава до пети, като няколко пъти спря погледа си на голите ѝ ръце, търсейки доказателство, че е Привилегирована. Нила можеше да види как мозъкът му работи сякаш преценяваше шансовете си. Най-накрая той каза носово:
— Уединили са се на изток оттук.
— Благодаря.
Тя му обърна гръб, макар всеки инстинкт в нея да крещеше да не го прави, и се запъти в указаната посока. Това беше поредната роля, която трябваше да играе, напомни си. И не беше по-опасна от ролите, които бе играла за лорд Ветас. Тя беше дама, Привилегирована, и трябваше да изисква уважение.
— Внимавай, момиче — извика след нея деливанецът.
Искаше ѝ се да отвърне с груб жест, но помисли, че вероятно нямаше да е достойно за една Привилегирована.
Оказа се, че деливанската кабала не е трудна за откриване. Огромни палатки в бяло и зелено се издигаха току след следващото възвишение. Макар и не толкова големи, колкото палатката на краля, тези бяха далеч по-широки и многобройни, с десетки помещения, които бяха свързани с покрити алеи, за да скрият пристиганията и заминаванията на Привилегированите от нежелани погледи. Целият район беше отцепен от останалата част на лагера от тънка зелена лента, вързана на интервали за високи дървени стълбове. Всеки стълб беше покрит с деливански писания и мистериозни символи, от които Бо я беше научил на достатъчно, за да разбере, че са за защита — придружавани от съответните предупреждения.
Нила последва лентата на юг, докато не откри вход. Деливански кабалски пазачи — огромни мъже с широки рамене, блестящи нагръдници и шлемове с шипове — стояха на пост с мускети на рамо.
Тя пристъпи между тях, но пътят ѝ незабавно бе препречен от въпросните мускети.
— Отстъпете — каза един от пазачите с тежък адрански акцент; в думите му звучеше заплаха.
Нила отстъпи.
Никой от двамата дори не я погледна. Като местеше поглед от единия към другия, тя протегна леко единия си крак, но мускетите отново се кръстосаха и препречиха пътя ѝ. Приличаше на нещо, излязло от комическа пиеса.
— Търся Привилегирования Борбадор — каза Нила и отдръпна крака си.