Никой от двамата не отговори.
— Той е адрански Привилегирован. Беше доведен при лечителите ви преди две нощи.
Отново нищо.
— Тук съм по поръчение на фелдмаршал Тамас. Въпросът е важен — опита Нила. Ако името на Тамас означаваше нещо за кабалските пазачи, то не го показаха. — Има ли някого, с когото мога да разговарям? — По тила на Нила изби студена пот. Дали тези мъже изобщо знаеха кой е Бо? Беше ли стигнал до деливанската кабала жив? Възможността да е умрял по пътя се прокрадна в съзнанието ѝ и в нея се надигна паника.
Какво трябваше да стори, за да я допуснат до кабалата? Нуждаеше се от отговори. Може би ако подпалеше обувките им, вече нямаше да я игнорират.
Един бърз поглед към излъсканите им щикове я убеди, че подпалването на обувките им щеше да доведе до изкормването ѝ. Тя вдигна ръце. Явно беше необходима някаква демонстрация. Не ѝ оставаше нищо друго. Все още не знаеше как да контролира силите си. Без Бо можеше направо да се върне към перачеството.
— Какво искаш?
Нила подскочи стреснато. Иззад пазачите се бе приближила жена. Карамелената ѝ кожа беше по-светла от на повечето деливанци, лицето ѝ беше продълговато, но красиво, с високи скули и тясна брадичка. Беше изправила гръб, вдигнала високо глава, с ръце на кръста, облечени в покритите с руни ръкавици на Привилегированите.
— Не се мотай — каза нетърпеливо жената, преди Нила да успее да отговори. Не я гледаше в очите, а се взираше някъде над главата ѝ сякаш самата Нила не заслужаваше повече от един бегъл поглед.
— Казвам се Нила. Търся Привилегирования Борбадор.
— Той не приема посетители.
Нила преглътна, гърлото ѝ беше пресъхнало.
— Аз съм… — Тя замълча заради затанцувалото на ръба на съзнанието ѝ предупреждение. Внимавай с който и да е Привилегирован, бе ѝ казал Бо скоро след като бе установил, че не са ѝ необходими ръкавици, за да използва силите си. Те ненавиждат промяната. Всяка промяна може да разстрои статуквото на ненадминатите им сили сред Деветте. Ако член на конкурентна кабала открие необикновените ти способности, преди да се научиш да се защитаваш, може да се окажеш разпарчетосвана от Привилегирован хирург нейде в някоя усойна стая.
— Трябва да го видя — завърши Нила.
— Ти неговата курва ли си?
Нила почти се задави.
— Моля?
Очите на жената се присвиха и тя като че ли за първи път погледна към Нила.
— Бо се е разпуснал. Кожата ти е твърде бледа и си твърде ниска. В името на Крезимир, вкусовете му са се влошили.
— Тук съм от името на фелдмаршал Тамас — каза Нила, прехапала език. — Нужна ми е информация относно състоянието на Привилегирования Борбадор.
— Не ме лъжи, развратнице. Един от хората на Тамас беше тук преди час. Бездни, сигурно си нова. Бо винаги е харесвал лепките повече отколкото трябва. Той е още жив, ако за това питаш. Ако все още те иска, ще те намери след няколко седмици. Ако ли не, няма да го видиш повече. Предлагам да отидеш да си разтвориш краката за някой адрански офицер, за да си запълниш времето.
Нила беше пред избухване. Как смееше тази жена, макар и Привилегирована, да ѝ говори по такъв начин? Дори когато беше нищо и никаква перачка, господарят и господарката на къщата никога не се бяха държали толкова презрително с нея, при все че лейди Елдаминз я мразеше.
Привилегированата я отпрати, като махна с облечената си в ръкавица ръка.
— Ако продължиш да се навърташ наоколо, ще се погрижа да не те види никога повече. — Нямаше злост или заплаха в гласа ѝ. Беше просто твърдение, така нехайно изречено, както един готвач би съобщил, че ще кълца пиле. Тя се извърна и закрачи назад, без да продума повече, и остави Нила да се мъчи да каже нещо, каквото и да е, на гърба ѝ.
Нила стискаше и отпускаше юмруци зад гърба си, сетне ги дръпна от двете си страни, преди да е запалила роклята си. Направи крачка напред, ала пътят ѝ бе препречен от два мускета.
— Най-добре си върви — каза един от пазачите със съчувствена нотка в гласа.
Нила се врътна на пети и се отдалечи, като се чудеше дали притежаваше силата да подпали цялата проклета шатра на кабалистите, преди да осъзнаят какво става. Онази Привилегирована я беше нарекла курва! Да си разтвори краката за някой адрански офицер? Почувствала танцуващите по пръстите си пламъци, тя стисна ръцете си в юмруци.
За това са защитните символи, глупаче, чу гласа на Бо в съзнанието си. Едно пламъче от Отвъд, насочено към кабалския лагер, и цялата бездна щеше да се стовари върху главата ѝ.