— Хората ни са претърпели дребни загуби — каза Дорант.
— Дребни? — Тонът на Вивия се повиши от смайване. — Имаш странно разбиране за „дребни“, магус.
Дорант ѝ се озъби:
— Ще мълчиш, докато не се обърнат към теб.
— Не, няма да мълча. — Вивия стана от мястото си и оправи предната част на униформата си с една ръка. — Не и докато влечеш тази кабала към дъното. — Тя се обърна към Тамас: — Преди четиридесет и осем часа разпределихме шест хиляди драгуни и кирасири. Останахме с по-малко от две хиляди и седемстотин.
Тамас се олюля. Деливанците не бяха известни с превъзходната си конница, а с добре обучената си пехота. Но това не значеше, че кавалерията им е безполезна. Даже напротив. Как беше възможно това?
— Не само това — продължи тя, като заговори върху избоботеното предупреждение на Дорант, — но изгубихме и осем Привилегировани за два дни.
— Осем Привилегировани! — Тамас не можа да сдържи изблика си. — Как?
— Това не е работа на барутните магове — обърна се магусът към Вивия и се спусна към нея. Тя направи защитен жест с ръка, макар никой от тях да не носеше ръкавиците си.
— Седнете! — Гласът на Сулам се извиси над суматохата. Вивия и Дорант се върнаха по местата си. Кралят въздъхна като учител, изтощен до предела от непослушни ученици. — Кезианските драгуни имат неутрализатор. Много, много могъщ. Може да обезвреди магията на Привилегированите ми даже и от разстояние, а и драгуните му са по-добри от която и да е кавалерия, срещу която генералите ми са се изправяли в Гурла. Успяха да осъществят изненадващо нападение над базовия ни лагер в две поредни вечери, като всеки път убиваха поне по един Привилегирован.
— Никой неутрализатор не е толкова добър — каза Тамас.
— Има от онези проклети Черни Пазители.
Фелдмаршалът като че ли долови нотка на отчаяние в гласа на Дорант. Не му беше хрумвало, че Черните Пазители ще са толкова ужасяващи за един Привилегирован, но имаше логика. Пазителите бяха изобретени от кезианската кабала, за да ловят барутни магове. Черните Пазители бяха направени от барутни магове. Нямаше как да стане по-зле.
— Тогава тръгнете след него — каза Тамас. — Ще доведа кирасирите си и заедно ще го смажем и ще прочистим западните равнини. — Бореше се с раздразнението дори докато говореше. Ипил го надхитряваше. Беше предал мирния флаг, беше придвижил кавалерията си на позиция по време на последвалата суматоха и сега всичко, което трябваше да направи, беше да печели време, докато събуди Крезимир. И се справяше изключително добре.
Сулам се изправи бавно на крака и остави рапорта на бюрото си. Свали очилата си за четене, подир което отправи продължителен поглед към Дорант. Ръководителят на деливанската кабала повдигна брадичка и между тях премина някакъв неизречен разговор.
— Вън — каза най-накрая Сулам.
— Господарю…
— Вън — повтори Сулам.
Дорант излезе, широките му рамене удариха Тамас, докато го подминаваше.
— Ти също — каза Сулам на Вивия. Привилегированата се поклони на краля си и се оттегли след предводителя на кабалата.
Тамас се взря в лицето на Сулам. Нещо се случваше, нещо под повърхността. И не предвещаваше нищо добро за него и хората му.
— Генералите ми са ужасени — каза най-накрая Сулам. — Плашат се дори от сянката си заради този драгунски призрак. Той е бърз, подбира точния момент и умението му да обезврежда магията на Привилегированите държи всички в армията на нокти. Кезианския вълк.
Тамас не беше сигурен от кое да е по-впечатлен — от този кезиански неутрализатор или от факта, че деливанците бяха успели да пазят всичко това в тайна от него през последните два дни. В крайна сметка се предполагаше, че трябва да работят с Тамас. Собствените му ограничения го бяха принудили да им се довери изцяло.
— Само за два дни този неутрализатор смачка самочувствието на кавалерията ми.
— Загубата на половината от тях може да причини подобно нещо — тихо отбеляза Олем.
Кралят го изгледа за момент сякаш се чудеше защо един обикновен човек би се обърнал по този начин към него, но после се изсмя рязко.
— Привилегированите ми няма да изпратят повече ездачи. Отказват напълно. Може би си видял онази битка на хоризонта?
— Да — отвърна Тамас.
— Това бяха петима от моите Привилегировани, които пратих да се отприщят върху Кезианския вълк само за да го прогоня от обоза ни.