— Винаги съм се чудил относно Делфис. Значи той е неутрализатор?
Беон приглади униформата на гърдите си.
— Е, не исках да издавам никакви държавни тайни, но след като вече знаете — да. Това беше условие за дезертирането му. Някога беше много могъщ гурлански Привилегирован. Баща ми не възнамеряваше да повери армията си на чуждестранен магьосник. Според думите му, Сасерам се е съгласил твърде лесно. Отказал се от силите си на Привилегирован и станал неутрализатор.
— Неутрализаторите са бивши Привилегировани, способни да обезвреждат магията — каза Тамас на Нила, която изглеждаше твърде объркана. — Повечето от тях са били немощни по начало и това се изразява в разстоянието, на което трябва да се намират, за да неутрализират магията. Веднъж наех един. Беше сравнително слаб и трябваше да е на една плюнка разстояние, за да свърши работа. Един могъщ Привилегирован, превърнал се в неутрализатор, би могъл да бъде много по-ефикасен.
Беон погледна към нея.
— Може ли да попитам кой е това?
— Значи той е по-скоро Гурлански вълк, а не Кезиански. Защо не съм чувал за него? — попита Тамас, като игнорира въпроса.
Очите на Беон се задържаха за момент върху Нила.
— Защото смени името си, след като мина в служба на Кез.
— И как се е казвал преди това? — Гурланските войни бяха кървава поредица от кампании на половин свят разстояние оттук и с участието на почти всички държави в Деветте. Тамас можеше да се сети за половин дузина могъщи гурлански Привилегировани, които бяха умрели или изчезнали при загадъчни обстоятелства.
Беон се усмихна в отговор и погледна към Нила, но Тамас поклати глава. Не възнамеряваше да разкрие самоличността на Нила заради подобно нещо. Не и за да задоволи любопитството си.
— Както и да е — продължи Беон. — През последните петнадесет години гние в някакъв крайграничен град. Страшно добър кавалерист е, може би дори по-добър от мен, и е майстор по партизанско военно дело. Мога да си представя колко ще ви е трудно да го заловите.
Тамас нямаше време за това. Преди няколко часа беше готов да заповяда на хората си да маршируват и през нощта, за да успее да настигне кезианските сили при Аубердел. Сега откриваше, че съюзниците му — петдесет хиляди на брой и с една трета от кабалата си, бяха сплашени от един-единствен полк кезианска кавалерия.
— Благодаря, Беон.
Кезианският благородник явно разбра, че бива отпратен. Той се изправи и изчетка ръцете си една в друга, докато се взираше в Нила. Тя срещна погледа му и Тамас се изкиска вътрешно. Знаеше, че някой ден ще се наложи адранската кабала да бъде изградена наново, ала тайно се бе надявал това да стане много след смъртта му. Но нещата можеха да са много по-лоши от това Борбадор и Нила да бъдат нейните основатели.
След като Беон си тръгна, Тамас се изправи на крака и закопча куртката си.
— Олем, сформира ли вече кавалерийски полк сред Железните оси?
— Да, сър. Шестстотин драгуни и триста кирасири.
— Чудесно. Вземи още петстотин кирасири — на Петнадесета бригада няма да ѝ липсват — и намери този гурлански неутрализатор.
Олем се изпъна.
— Сър!
— Искаше част, Олем. Вече я имаш. Не ме разочаровай.
— Няма, сър! — Телохранителят се ухили гордо и изправи рамене.
— И Привилегирована Нила.
Нила преглътна тежко, но погледна Тамас в очите. Той хвана ръце зад гърба си, за да не може да види нервността му, и се зачуди дали вземаше правилното решение.
— Отиваш с Олем. Изпепели копелетата до основи.
Успя да изпита краткото удоволствие, щом видя как очите ѝ се разширяват, преди да излезе с широки крачки под светлината на слънцето, за да уведоми хората си, че потеглят по изгрев-слънце.
Глава тридесет и втора
След няколко часа езда краката ѝ започнаха да се вдървяват, а задникът я болеше повече от всичко, което някога бе изпитвала, и Нила се зачуди дали Тамас щеше да ѝ позволи да откаже.
Може би щеше, ако ѝ бе хрумнало да каже не. Имаше своите съмнения. Вероятно малко хора му отказваха. Това беше същият човек, който бе погубил адранската кралска кабала в съня им, а после бе гилотинирал собствения си крал. Човек не казваше не на подобен мъж. Вместо да откаже една такава ужасно опасна, както изглеждаше, мисия, тя го бе помолила да предаде набързо написано писмо на Привилегирования Борбадор. Тамас бе изглеждал леко смутен от молбата ѝ, но Нила не знаеше кого друг да помоли, а и в крайна сметка той се бе съгласил.