В нея нарастваше усещането, че тази експедиция ще се окаже ужасна идея и ще завърши с трупа ѝ, проснат сред някоя нива. Тъмнината на хоризонта, която магията не можеше да пробие и от която стомахът ѝ се бе свил на топка, представляваше неутрализатор и тя яздеше право към него.
— Какво, в името на бездната, мога да сторя аз? — попита и се опита болката да не проличи в тона ѝ. Изпънат гръб. Дръж се като Привилегированата, която искаш да бъдеш.
Олем стоеше в стремената си и изглеждаше досадно спокоен в седлото, докато оглеждаше хоризонта.
— Идеята е — каза той — да нанесем решаващ удар от раз. Откриваме неутрализатора и го убиваме, след което отприщваш силите си върху кавалерията му.
Зад тях се издигаше прашна диря от над хиляда и триста адрански конници. Нила трябваше да признае, че представляваха удивителна гледка. Униформите на драгуните бяха мръсни и раздърпани от ездата, но те държаха мечовете си изправени, карабините им бяха преметнати през роговете на седлата им, а нагръдниците на кирасирите блестяха под светлината на залязващото слънце. Нила носеше униформа, съответстваща на драгунската — адранско синьо със сребърни кантове и червени маншети и панталони, които бяха далеч по-удобни за езда от рокля.
— Деливанците не са ли се сетили вече за това?
— Много вероятно — отвърна Олем.
— И са се провалили.
— Просто трябва да успеем там, където те са се провалили.
— Ще ми докараш смъртта, нали?
Олем поглади брадата си и се сниши в седлото. Тя се зачуди с какво щеше да е по-различен животът ѝ, ако му беше позволила да я ухажва и се беше отказала от манията си да защитава Яков Елдаминз. Все още ли щеше да е просто Нила перачката, възлюбената на някой войник, както много други, влачеща се с останалите цивилни на лагера? Или щеше да бъде заловена с купищата други при падането на Будфил и сега щеше да е или мъртва, или поробена?
— Ще се постарая да го избегна — отвърна той. Започна да си свива цигара. — Ако… когато настигнем тези копелета, искам да стоиш в средата на колоната, където е най-безопасно. — Замълча, за да оближе хартийката за свиване. — Ако трябва да съм честен, никъде не е безопасно при една кавалерийска схватка, но ще трябва да свърши работа. Неутрализаторът ще е чул за битката при Недов ручей, но ако имаме късмет, няма да подозира, че с нас има Привилегирован.
И няма да види излъчването ми Отвъд, заради малкото ми опит, завърши Нила наум.
— Ами ако не успея да създам магия?
— Не се набивай на очи.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти имаш меч.
— Както и пистолет, и карабина — отвърна Олем.
— Много успокояващо.
— Колкото и да е странно, Тамас каза същото.
— Тамас? С фелдмаршала сте на малки имена?
Олем изсумтя.
— Това беше неуместно от моя страна. Съжалявам. Нервите ми са малко опънати. И преди съм яздил с кавалерия, дори съм участвал в няколко схватки, но за първи път я командвам аз.
— О! Е, това вече наистина е успокояващо.
Олем трепна и на Нила ѝ се прииска да си върне думите назад.
— Ще се справиш чудесно.
— Благодаря, мамо — каза той. — Не се притеснявай, ще оставя тежката работа на офицерите си. Ако съм добър в нещо, то е да подбирам качествени хора. Ако не се справя добре, те поне ще го направят.
— Трябва повече да си вярваш.
— Трябва ли? — Олем допря цигарата до устните си, сетне провери карабината си.
— Да.
— Ти не го направи.
Нила се стъписа. Какво трябваше да означава това?
— Чакай малко.
Той вдигна ръка.
— Вече е в миналото — каза. — Забрави, че изобщо казах нещо.
Тя се навъси насреща му, а той повика един от офицерите си и издаде заповед да оградят място за лагер. Мъжът се отдалечи и Олем изтръска цигарата си.
— Не съм искала да те нараня — каза Нила.
— О?
— Имах си причини — продължи тя. Яков се бе нуждаел от закрилата ѝ. По онова време нямаше вяра в Тамас, а после бе отведена от лорд Ветас и увлечена в битките на Бо. Искаше да му каже всичко това, но нямаше представа откъде да започне. — Наистина те харесвах.
— Е, това е хубава утешителна награда.
— Не бъди такъв задник. — Нила повиши глас. — Исках да бъда с теб, но ти отказах, защото знаех, че трябва да защитя Яков. — Устата ѝ се затвори рязко и тя замига насреща му, неспособна да повярва какво беше изрекла току-що.
— О — каза Олем, вдигнал и двете си вежди и дръпнал глава назад от изненада.
Нила избърса прахта от униформата си.
— Просто… Съжалявам. На част от мен ѝ се иска да бях казала да, но както каза — вече е в миналото.