Олем остана смълчан за няколко минути, като наблюдаваше как хората му слизат от конете и поставят въже за стачен пост на животните, подготвяйки района за лагеруване. Когато тишината доближаваше точката на полудяване за Нила, той най-сетне изгаси цигарата си в рога на седлото и изхвърли фаса сред високата трева.
— Ще кажа на някого от момчетата да ти намери подходящи камъни, които да стоплим на огъня. Ще помогне за болежките в задника.
— Моля?
— Горещи камъни, увити в кожа. Слагаш ги между краката си и на сутринта всички схванати части там долу вече няма да болят толкова.
Нила реши, че го харесваше повече, когато беше по-свенлив — от времето им в Адопещ. Това изглеждаше твърде… нахално.
— Благодаря.
Олем само кимна вместо отговор. Очите му се взираха в нещо на хоризонта.
— Какво има? — попита тя.
Той извади далекогледа от дисагите си и го повдигна към окото си. Нила примижа на запад и ѝ се стори, че под ослепителния блясък на полузалязлото слънце вижда ездач. Тя чу рязко поемане на дъх и Олем свали далекогледа.
— Раздигайте, момчета! — извика той през рамо. — Кезианци на запад!
Бързината на всичко я замая. В рамките на пет минути целият полк беше обратно по седлата, грохотът от копитата звънтеше в ушите ѝ, а адреналинът от преследването заглушаваше болката от целодневното яздене.
Олем нареди на дузина разузнавачи да тръгнат напред и организира хората си, като разположи основните сили на кирасирите в центъра, а драгуните по фланговете, докато междувременно изкачваха хълма под чезнещата светлина на здрача.
Нила можеше да види точката в далечината, която представляваше кезианският ездач, препускащ през равнините.
— Можеш ли да направиш нещо? — попита Олем.
— Какво? Искам да кажа, не, какво бих могла да направя? Твърде далеч е за Привилегирована магия дори и да вярвах, че изобщо мога да го уцеля.
Той кимна сковано и нареди на хората си да продължат да настъпват, като през цялото време държеше под око разузнавачите, които се разгръщаха по равнините пред тях. Нила можеше да види нерешителността в очите му — това подходяща възможност ли беше, или капан?
Продължиха по следата на кезианския ездач. Нила наблюдаваше как драгуните от десния им фланг се втурват нагоре и превалят хълма на север от тях, изгубвайки се от поглед, а левият им фланг описваше подобна арка на четиристотин метра разстояние, покрай далечна нива с пшеница. Нила почувства студ, неспокойна заради изчезването на тези петстотин кавалеристи. Ами ако беше капан? Щяха ли да се върнат навреме?
Слънцето почти беше залязло, когато кирасирите достигнаха върха на едно малко хълмче и внезапно пред тях се разкри гледката на стръмна долина, врязваща се в хълмовете. На около километър се забелязваше мъждукането на лагерни огньове и група завързани на стоянки коне.
— Открихме лагера на врага! — каза разузнавач, останал без дъх, на Олем.
— Виждам. — Олем се взираше през далекогледа си, на лицето му се бе изписало смайване.
— Възможно ли е да е капан? — попита Нила.
— Пъплят като разбунен мравуняк там долу — отвърна Олем. — Може да е капан… но може и да ни е излязъл късметът. Строй се! — извика той. — Три редици, фланкираща формация.
Кирасирите се разделиха на три равни клина. Единият пое северната страна на долината, а вторият се спусна право надолу по средата. Този, в който беше Нила, с Олем начело, препусна по южния ръб. Докато се приближаваха, Нила видя как кезианците започват да се изтеглят на вълни от лагера — не беше отчаяно бягство, а организирано отстъпление.
— По-бързо, мамка му! — извика Олем. Беше наклонил глава по посока на вятъра и Нила можеше да чуе далечния зов на сигналните тръби от север и юг. — Успяхме! Пипнахме копеленцата!
Нила се опита да преглътне ужаса си, докато конят ѝ продължаваше да се движи с галопиращата орда. Видя как долу в долината централният им клин профучава през кезианския лагер.
Долината не беше дълга. След около петстотин метра свършваше в тесен, стръмен хълм, който изведе кезианската кавалерия обратно сред равнините. Нила помисли, че хълмът ще ги забави, но остана шокирана, щом видя как целият полк се носи нагоре, без да се запъне нито веднъж.
Кирасирите на Олем бяха на четиристотин метра зад кезианската кавалерия и дори на Нила ѝ беше ясно, че бяха твърде бавни, за да ги настигнат. Кирасирите бяха по-тежки заради броните и тежкото си въоръжение, докато явно кезианската кавалерия носеше по-леки оръжия и никакви доспехи, а и беше принудена да изостави спалните чували и припасите си, когато побягнаха от лагера.