В далечината напред Нила видя как равнините започваха неотклонно да се нагъват, полята с пшеница преминаваха в безброй хълмове, потънали в мрак заради залязващото зад планините слънце. Кезианците щяха да достигнат хълмовете съвсем скоро и нещо в онези сенки я накара да потрепери.
Можеше да чуе как Олем крещи с цяло гърло. Той се приведе над коня си, за да го пришпори, и Нила се зачуди колко лесно щеше да е някой от тези коне да се препъне и да събори цялата редица зад себе си. Нещо отпред привлече вниманието ѝ и тя не успя да потисне радостния вик, изтръгнал се от устните ѝ, когато изведнъж адранските драгуни изникнаха от север.
Почти връхлитаха кезианската кавалерия. Тя чу пропукването на барут от стрелялите пистолети. Очакваше да настъпи бъркотия, щом адранците и кезианците се вкопчеха в битка, но драгуните свиха рязко, за да продължат преследването — не бяха успели да пресекат кезианския отбой.
Ненадейно Олем сграбчи юздите на Нила и двамата се измъкнаха пред останалите кирасири.
— Огън — извика той. — Сега!
Огън? Магия! Умът на Нила се беше изпразнил от всички уроци на Бо и пръстите ѝ бяха изтръпнали. Кезианците бяха твърде далеч! Как въобще можеше да уцели някой от тях?
Тя повдигна ръце, извъртя очи назад и опита да се съсредоточи върху Отвъд, като щракаше с два пръста, за да призове огън и да го пусне по вятъра към отстъпващата кавалерия. За нейна изненада, пламъците се появиха във въздуха на няколко стотици метра напред и се завихриха в определени форми в небето над кезианците. Нила премести второстепенната си ръка твърде много и внезапно пламъците се стовариха върху земята, обсипвайки района с искри. Ръцете ѝ трепереха прекалено силно, концентрацията ѝ беше твърде нестабилна.
Бавно, тя успя да овладее огъня си и го запрати пламнал право напред. Драгуните на Олем се разделиха, за да го пропуснат. Нила усети как сърцето ѝ заби оглушително в гърдите, щом пламъците доближиха плячката си, понесли се напред като вълна, излязла от самата бездна. Това беше нейно дело! Имаше способността да ги хване и да ги спре. Забори се да удържи контрола си над тях и ги тласна още по-напред.
Мастилена чернота като че ли се протегна от сенките по хълмовете и изведнъж огънят на Нила угасна. Внезапността на случилото се я хвана неподготвена и почти я изхвърли от седлото. Почувства ласката на студена ръка по самия край на съзнанието си, сетне усещането изчезна.
— Призови ги обратно! — настоя Олем.
Над рамото ѝ трескаво прозвуча тръба и тя видя, че постепенно драгуните спират. Нила дръпна юздите и се забори с развълнуваното животно, докато Олем не ги грабна от ръцете ѝ и не успя да успокои коня.
— Защо ги повика обратно? — попита Нила, докато се опитваше да се отърси от страха, предизвикан от онази чернота.
— Защото няма да последвам този Гурлански вълк в Бърлогата на Бруд през нощта.
— Огънят ми…
— Неутрализаторът беше там. Видях намесата му Отвъд.
Нила пое треперлив дъх.
— Какво е Бърлогата на Бруд?
— Проклет лабиринт от хълмове и долини, простиращ се оттук през цялата западна гора чак до Въгленда. — Олем се приведе от седлото, за да се изплюе. — По дяволите! Поне веднъж късметът беше на наша страна — до последно не разбраха, че идваме — и пропуснахме шанса си.
Нила остана загледана в него за момент и слушаше отнесено проклятията на другите кирасири. Никой не беше доволен от това развитие на нещата.
— Отиваме там вътре, нали?
Олем кимна.
— Да, но не и без дневната светлина на наша страна.
Искаше ѝ се да му каже колко лоша ѝ се струва тази идея. Беше чула описанието на Беон ди Ипил относно този Гурлански вълк. Олем ѝ беше казал за разговора с деливанския магус. Навлизането сред тези хълмове, за да се изправят срещу неутрализатора, щеше да ги погуби.
Тя преглътна думите си и помисли как Бо ѝ казва да се държи като Привилегирована. Почувства изблик на завист от спомена за онази деливанска Привилегирована, която се бе привела да целуне Бо, и каза:
— Още призори тогава. Ще погнем копелето.
Глава тридесет и трета
Два дни след бомбената атака Рикар бе преместил цялата си оперативна база за изборите от разрушения корпус на щаба на Благородните воини на труда в един луксозен хотел в центъра на Адопещ.
Намиращ се само на няколко пресечки от Изборния площад, хотел Кинън беше една от малкото сгради в центъра на града, която бе избегнала оплячкосването по време на бунтовете след екзекуцията на Мануч, разрухата при въстанието на роялистите, както и тежки структурни щети при земетресението през пролетта. Представляваше ниска крепост, висока само три етажа, но обхващаше цял един квадрант.