— Пура? — предложи Рикар, засмял се тихо. — Чаша вино? — Без да дочака отговор, той отново повика Фел.
Подсекретаря отново изникна на вратата, с бутилка вино в едната си ръка и две стъклени чаши в другата.
— Вече го нося, сър.
— Адамат, казвал ли съм ти, че не мога да живея без тази жена?
Фел наля две чаши и подаде едната на Адамат, който я завъртя леко и отпи. Той внимателно се взираше в подсекретаря. Асистент, политическа свръзка, съблазнителка, телохранител, убиец. Обучена в най-първокласната висша школа на света, място с изключително високи критерии, беше казал Рикар. Нещо между робиня и обвързан с договор служител, Фел беше най-способният човек, който Рикар беше добавил към персонала си през последните… е… през целия си живот.
Възможно ли беше да го е предала?
Инспекторът избута тази мисъл от съзнанието си. Рикар ѝ беше отдал пълното си доверие. Ако искаше да го убие, можеше да го направи по всякакъв начин. Можеше да го убие или унищожи не малко пъти през последните няколко месеца. Освен ако нямаше нещо по-дългосрочно предвид…
— Рикар.
— Да?
— Има ли реална вероятност Кларемон да спечели?
— Какво? Разбира се, че не. Той е чужденец. Разруши историческа обществена собственост. Човекът е напаст.
— Рикар, сериозно.
Приятелят му отново закрачи, с чаша вино в едната си ръка и пура в другата. Спря в отсрещния край на стаята и пресуши останалото в чашата на една дълга глътка.
Така нищо нямаше да стане. Адамат се обърна към Фел, която се бе настанила на един стол до задната стена на апартамента. Беше подложила крак под себе си, а коляното на другия си крак бе вдигнала до гърдите — което си беше сериозно постижение в черния ѝ костюм.
— Може ли Кларемон да спечели? — попита я инспекторът.
Тя погледна към Рикар и каза:
— Има добри шансове. Само за последните няколко седмици успя да привлече невероятно количество поддръжници, като по-голямата част вече е била уредена чрез посредници.
— Лорд Ветас? — попита Адамат и го полазиха тръпки при споменаването на името.
— Някои от тях — призна Фел. — Все пак точно заради това е бил в града. Подготвял е почвата за Кларемон. Когато отстранихме Ветас, намерихме списък с имена на хората, които е подкупил, подмамил или заплашил, за да подкрепят Кларемон. Успяхме да привлечем някои от тях, но другите ги държи здраво.
— По-лошо е, отколкото си мислехме.
— Много по-лошо — отвърна Фел. — Някои от изтъкнатите оръжейници са го подкрепили и, случайно, Брудано-гурланската търговска компания е подписала множество нови договори за пушки Хруш. Дузина големи търговци участват в кампанията му и дори не искат да се срещнат с нашите хора. Смятаме, че се боят от търговската компания и влиянието ѝ над превоза на стоки. Кларемон разполага с широко обществено одобрение заради предполагаемата си защита на града.
— Четох за това онзи ден във вестника — каза Адамат. — Той твърди, че кезианците не са посмели да нападнат Адопещ, откакто армията му е тук. Не се споменава нищо за фелдмаршал Тамас или адранската армия.
— Разбира се — отвърна Рикар. — Това все пак е политика.
Адамат въздъхна невярващо.
— Може да спечели… и тогава чужденец ще заема най-високата длъжност в страната ни. Осъзнаваш, че Тамас никога няма да позволи такова нещо.
— Не може да го спре.
— Познаваш ли Тамас? Може да нахълта в града и собственоръчно да убие Кларемон. Не виждам как бихме могли да го разубедим.
— Това ще са първите избори в историята на Адро — каза Фел. — Ако Тамас се намеси, ще унищожи всичко, за което работихме.
Рикар каза:
— Ще трябва да се справим с това, когато му дойде времето. Междувременно имаме убиец на свобода.
— Притесняваш се, че ще опита отново? — попита инспекторът. — Определено си затегнал мерките за сигурност.
— Разбира се. Глух съм с едното ухо заради онзи, който заложи бомбата, и няколко от най-добрите ми ръководители на съюзите са или мъртви, или ранени. Ако не опитат отново, то аз съм обущар. — Рикар отправи тревожен поглед към Адамат и инспекторът осъзна колко невероятно отчаян беше приятелят му. Беше сложил надменна маска, но опитът за убийство го беше разтърсил из основи. И беше сериозно притеснен, че Кларемон ще спечели изборите.
— Имаме и друг проблем — тихо каза Рикар.
— Друг? — отвърна Адамат. — Какъв?
— Шарлемунд е избягал.
— Моля? — Бившият архидиоцел на Адро беше не само предател, но и страховит убиец. — Мислех, че е в кома.
— Беше — отвърна Фел. — Смятаме, че костнооката на Таниел Двустрелни е причинила комата му, за да върне Таниел обратно. Някакъв вид магическа размяна. Каквото и да е, се е изчерпало. Държахме го на тайно място, вързан. Тялото му се пазеше денонощно. Избягал е и няма и следа от него. Още не знаем как.