Имаше нещо грешно.
— Какво друго ви казаха? — попита той. Още не бе имал възможността да говори с главния инспектор, но имаха насрочена среща за обяд. Щеше да е полезно да получи две различни гледни точки за това.
Фел ритна безцелно парче зидария и извади лула от джоба си. Постави тръбицата в ъгълчето на устата си и драсна клечка кибрит. След като я разпали, каза:
— Че е имало две бомби.
— Две? — Това беше изненадващо. — Къде е била втората?
— В избата.
Нямаше следи от втората бомба, докато не достигнаха стълбището на избата. Вратата я нямаше, а от стълбите беше останало по-малко, отколкото от кабинета на Рикар. Мраморният под беше счупен и се ронеше под краката им. Един от хората на Рикар беше оставил стълба, за да могат да достигнат помещението. Адамат слезе в мрака.
Избата беше от онези, помещаващи се в старите имения: сводест таван с дебели каменни арки. Инспекторът усещаше хрущенето на стъкло под краката си. Можеше да различи каменна ниша зад мястото, където се бяха намирали стълбите, и черни следи от изгаряне по стената.
— Да слезем ли и ние? — попита Фел.
Той отвърна, като се изкачи обратно по стълбата и се присъедини към нея и Сусмит сред отломките.
— Бомбите са били задействани от бързо горящ фитил, нали?
— Така мисли полицията — отвърна Фел. — Според тях виновникът е изчакал помещенията да се изпразнят, влязъл е през задния вход, развил е фитила до уличката зад сградата, запалил го е и е избягал.
Адамат вдиша дълбоко от дима от лулата на Фел и забарабани с пръсти по стомаха си.
— Знаете ли нещо за човек, който няма сянка?
— Какво общо има това с разследването?
— Нищо. Просто съм любопитен.
Фел се замисли за момент.
— Не ми звучи познато.
— Жалко. — Инспекторът въздъхна и продължи по належащия въпрос: — Мога да направя три лесни допускания за убиеца. Който и да го е направил, е бил просто наемник. Бил е нает от някого, който добре е познавал Рикар. И не са искали да убият всички в сградата.
— Как стигате до тези заключения?
— Първо: типът хора, които искат да убият Рикар, не биха искали да си цапат ръцете. Второ: оставили са първото буре под бюрото му. Той харесва веселбите, но обича да разпуска, като се измъква по средата на нощта за бърз флирт с която дама му е под ръка.
Фел кимна рязко, ъгълчетата на устата ѝ леко се повдигнаха при тези му думи.
— Но за какво е било второто буре? — попита тя. — Подовете бяха подсилени заради начина, по който Рикар е построил мястото. Трябвало е да го поставят в средата на избата, където взривът е щял да убие хората над него.
— Защо Рикар е построил избата по този начин?
— За да има „някое наситено с емоции място, на което да води гостите си, за да си изберат вино“ — каза Фел, като направи изумително точна имитация на Рикар. Тя се върна към нормалния си образ и Адамат успя да види как мисълта я осенява.
— Той обича да се хвали с винената си колекция — каза инспекторът. — Убиецът е имал голям шанс да хване Рикар или в кабинета му, или в избата по време на приема онази вечер. Тези две места са предлагали най-добрия шанс Рикар да бъде убит, без да загинат и всички останали в сградата.
Сусмит преметна сребърната си монета във въздуха и я хвана по пътя ѝ надолу.
— Не ни помага много.
— Помага ни — възрази Адамат, — макар и малко. Човекът трябва да го е познавал сравнително добре, за да знае тези неща. Или са имали вътрешен човек, който знае. Във всеки случай ни позволява да се съсредоточим върху няколкото десетки души, които го познават най-добре, вместо да прекараме времето си в претърсването на целия Адопещ.
Още нещо притесняваше Адамат, но не можеше да определи какво. Взривът беше… някак сбъркан, само че той не схващаше напълно как.
Инспекторът остави Сусмит и Фел близо до стълбите на избата и се върна в кабинета на Рикар. Проследявайки следите от взрива по пода и останките от стената, той си проправи внимателно път около стаята, а сетне и в коридора. След като остана доволен от това, зае фенер от полицая на улицата и слезе в избата, където проследи следите от взрива и огледа стените.
Цялата процедура отне около час. Фел проучваше късчетата документи, останали в кабинета на Рикар, а Сусмит подхвърляше лениво монетата си. След като приключи, Адамат отиде в кабинета и прочисти гърло.