— Това е още по-страшно — изгрухтя Сусмит. Той пъхна ръцете си в джобовете и се затътри в посоката, в която се бе отправил Адамат преди малко.
Инспекторът бе чул, че административната сграда бе понесла сериозни поражения по време на битката на Привилегированите. Беше ясно къде са съсредоточили усилията си за реконструкция — вътре. Участъци от северната стена и покрива бяха чисто нови. Изкуството, простирало се по протежение на главния коридор — и изобразявало ректорите в историята на университета — беше свалено или унищожено.
Той подмина кабинета на ректор Прайм Лектор и се задържа достатъчно дълго, че да забележи, че има прах върху дръжката. Почука на следващата врата.
— Влез — отвърна приглушен глас.
Адамат пристъпи в спретнатия кабинет на секретаря на ректора. Ускан седеше зад бюрото си, с отворена книга пред себе си и очила, кацнали на върха на носа му. Той вдигна поглед от четивото си и отправи стегната усмивка към инспектора.
— Добър ден.
— Здравей, приятелю — каза Адамат. — Благодаря, че ме прие толкова скоро.
— Няма проблем. — Ускан се изправи и махна косата от челото си. — Всичко за един държавен служител.
— Не съм такъв — каза инспекторът, усетил как сърцето му прескача един удар. Ускан не му беше предложил да седне. Любезността му беше принудена, а очите му не излъчваха доверие. Адамат знаеше, че приятелят му е консерватор, но…
— Не си ли? Значи не те наричат хрътката на Тамас?
— Не и така, че да ги чуя — отвърна той. — Мислех, че знаеш, че работя за Тамас.
— Управлението на Тамас донесе само разруха на университета — каза Ускан. — Последният път, когато беше тук, ми каза, че си замесен, но не и че изпълняваш поръчки на новия ни диктатор.
— Той не е диктатор — отвърна Адамат.
— Не е ли?
Адамат се отпусна в стола пред бюрото на Ускан. Нямаше сили за това.
— Тамас и без това е обявен за мъртъв. — Той наблюдаваше Ускан, за да види реакцията му и да разбере дали вестта за завръщането на фелдмаршала е достигнала до него. — Всичко е в миналото.
— И заради него няма да имаме бъдеще.
— Не искам да говорим за политика. Просто се надявах да отговориш на няколко въпроса.
— Както казах, всичко за един държавен подлец.
— Ускан!
— Адамат, ще ти помогна, но не е нужно да ми харесва!
Инспекторът забарабани с пръсти по бюрото на секретаря.
— Къде е ректорът?
— Няма го. Тамас го сложи начело на източния фронт, след като Южната планина изригна. Защо, нямам представа. Човекът е учен, а не воин. А ние отчаяно се нуждаем от него тук, за да ни помогне да изградим университета наново. Тамас се е… беше се нагърбил със задачата да унищожи Адопещенския университет и…
Адамат го прекъсна.
— Изпратил го е, защото ректорът е Привилегирован.
— Шегуваш се. — Ускан, изглежда, го намираше за изключително смешно, но след малко сухият му смях заглъхна.
— Видях ръкавиците му в Деня на Свети Адом — каза инспекторът. — Той е Привилегирован и дори ти, заключен тук с книгите ти, ще си чул, че е един от съветниците на Тамас. А на него вярваш, нали?
— Естествено! Познавал съм го през по-голямата част от живота си.
— И колко пари са дарили Воините на труда на университета от средата на лятото насам?
— Какво общо има…
— Просто отговори на въпроса.
— Няколко милиона крана. Те са единствените, които ни указват някаква помощ.
— Е, в момента съм на поръчение от Рикар Тамблар, ръководителя на профсъюза, който също е съветник на фелдмаршала. Не бъди прекалено суров към Тамас. Той се опитва да постъпи правилно спрямо всеки от нас. Не го обвинявай за всичко. Трябва да погледнеш отвъд книгите си, Ускан. Ако Тамас не бе приклещен зад редиците на врага, подозирам, че щеше да обърне повече внимание на тукашното бедствие. — Поне му харесваше да мисли така. Дали казваше всичко това, за да убеди Ускан, или за да убеди себе си?
Ускан вирна нос възмутено.
— Говориш така сякаш е още жив.
— Жив е. Видях го със собствените си очи.
— Току-що ми каза, че е мъртъв. А сега бил жив. На кое трябва да повярвам?
— Казах само, че е „обявен“ за мъртъв.
— За да ме измамиш да… — Ускан замълча с раздразнена въздишка. — Няма смисъл. Какво искаш да знаеш?
— Знаеш ли нещо за човек, който няма сянка?
Ускан замига насреща му.
— Какво? Ами не. За първи път го чувам.
— Много жалко. — Адамат се опита да не показва разочарованието си. Поредната задънена улица. Беше се надявал, че именно Ускан може да е попадал на нещо измежду всичките си проучвания. — Може ли да е страничен ефект от това да си Чудак или Привилегирован? Знам, че магическите науки са ти хоби.