Сусмит отпусна бавно юмруци.
— Това е този Флеринг? — изсумтя боксьорът. — Много си пораснала, Малката.
Тя му се ухили в отговор.
— Минаха, колко, десет години? Хората порастват за толкова време. Не съм виждала никого от стария отбор, откакто татко ни премести тук, за да започне барутната компания.
— Никога не съм си представял, че Флеринг е химик — каза Сусмит.
— Мама върши по-голямата част от умуването. Татко е по смесването… е, беше. Загуби и двете си ръце в експлозия преди две години. Сега надзирава дузина смесители и ръководи компанията, докато мама е във Фатраста.
Адамат пристъпи до Сусмит и се подпря на бастуна си.
— Мислиш ли, че ще можем да се срещнем с баща ти?
— Не ни носиш неприятности, нали, Сусмит?
Сусмит погледна към Адамат и инспекторът забарабани с пръсти по бастуна си. Беше невъзможно да се каже. Ако Флеринг правеше взривното масло, можеше да е съучастник в опита за убийството на Рикар. Не че им трябваше да го знаят. Той поклати глава.
— Просто вървя по една следа. Вероятно няма да ви търсим повече след този ден.
Флеринг кимна и отвори едното от крилата на двойната врата, която въвеждаше в сградата.
— Внимавайте какво пипате — предупреди ги тя. — Не държим много барут в основната сграда, но никога не можеш да си прекалено предпазлив.
Влязоха в някога представлявалото огромна конюшня, способна да приюти почти сто коня. Отделенията бяха изпълнени със сурови материали, вратите им бяха маркирани с бял тебешир, за да покажат какво се съхранява вътре. Подминаха дузина от тях, пълни с варели и кутии със сяра, селитра, дървени въглища, глицерин и азотна киселина. Всичко беше опаковано в стърготини и слама, разпръсната навсякъде.
— Това изглежда изключително опасно — отбеляза Адамат.
— Държим всичко отделно — каза Малката Флеринг. — Никоя от съставките не е особено опасна сама по себе си.
— Има много слама. Струва ми се, че рискът от пожар е висок.
— Не се позволява никакъв огън на петнадесет метра от сградата и вършим всичката си работа на дневна светлина.
Адамат забеляза, че е оставила пушката си отвън. Наистина изглеждаше, че са доста внимателни.
— Какво можеш да ми кажеш за взривното масло?
— Ще оставя това на баща ми — отвърна тя и спря до едно от отделенията. Посочи към импровизирания вътре кабинет.
На твърде малко бюро в единия ъгъл седеше възрастен мъж. Беше се превил от старост, косата му бе посивяла, но раменете му си оставаха с половин лакът по-широки от тези на Сусмит. Външната стена на отделението беше снабдена с голям прозорец и мъжът седеше приведен над книга. Адамат незабавно забеляза ръцете — или по-точно липсата на такива. Огромните ръце завършваха с железни капсули. На едната имаше двойна кука за хващане, а на другата — плоско парче метал във формата на лопатка.
— Татко, имаш гости — извика Малката Флеринг. — Татко! — Тя отправи извинителен поглед към Сусмит и Адамат. — Не чува много добре.
— А? — Едрият мъж се обърна към тях. При вида на непознати, той стана и Адамат едва не отстъпи крачка назад. Флеринг Старши — Флеринг Юмрука — беше огромен. Извисяваше се над Адамат и караше дори Сусмит да изглежда с нормални размери. Лявата половина на лицето му беше изгорена и белязана, което я караше да изглежда изкривена, щом се усмихнеше. — Това Сусмит ли е? — попита високо.
— Юмрук — каза Сусмит и кимна.
— Юмрук? — Флеринг разклати липсващите си ръце към боксьора. — Вече не. — Той се изкиска продължително, почти механично.
Двамата едри мъже размениха поздрави и инспекторът се представи. Флеринг Старши поведе групата отвъд ъгъла, към участък от плевнята, където отделенията бяха премахнати, за да направят място на удобен кът за сядане, включително няколко дивана, кресла и входа към зимна изба, в която Малката Флеринг изчезна, ала след миг изникна отново с бутилка. Тя наля на всеки от тях по чаша охладено вино, докато баща ѝ говореше.
— Взривно масло — каза едрият мъж и поклати глава. — Това беше първото ни значимо откритие. Справяхме се добре през годините, създавахме специален барут за адранската армия и Брудано-гурланската търговска компания, но взривното масло щеше да ни направи баснословно богати.
Адамат се изправи при споменаването на Кларемоновата компания.
— Правите бизнес с търговската компания?
— Всички го правят — отвърна Флеринг. — А вие сте наивен, ако мислите обратното. Компанията е най-големият ни източник на селитра. Разбира се, имаме и други източници, но тя контролира почти целия внос. Докъде бях стигнал? А, да. Взривното масло.