— Май са пет. Е, дремвах от време на време. Фел — извика той.
— Тук съм, сър. — Адамат се спогледа с Фел, която стоеше до него.
Рикар примижа над очилата си.
— Явно да. Фел, кажи на момчетата отпред да пускат Адамат незабавно независимо от всичко.
Фел прочисти гърло.
— От всичко ли, сър?
— Освен ако не съм неразположен. По дяволите, това е очевидно. Виж, Адамат, съжалявам. Учетворих охраната от атаката насам и знаеш как е с подобна логистика. Заповедите се разминават, хората не могат да си уредят среща с мен. Кошмар. Трябваше просто да минеш през вкъщи.
— Направих го. Няколко пъти. Нямаше те.
— Сър — каза Фел. — Не сте напускали кабинета от два дни. Не сте се прибирали вкъщи още отпреди атаката.
Рикар се почеса по главата.
— Вярно. Е, какво да се прави… Вино?
— Девет часът сутринта е. — Адамат зае срещуположното на Рикар място.
— Кафе?
— Да, моля.
— Фел, кажи на някого да ни донесе кафе. И сложи малко уиски в моето.
— Това не е хубаво, Рикар — каза инспекторът.
— Било е и по-зле. — Рикар хлъцна и се потупа два пъти по гърдите с юмрук. — Сега, какво можеш да ми кажеш за бомбената атака?
— Направена е с нещо, наречено взривно масло — каза Адамат. — Отне ми известно време, но успях да открия производителя.
— И кой е?
— Барутна компания Флеринг.
— Не съм ги чувал — изръмжа Рикар. — И когато приключа с тях, никой няма и да чуе. Ще ги разоря! Ще унищожа всичко, което…
Адамат го прекъсна.
— Няма да е необходимо.
— Какво искаш да кажеш?
— Разпитах собственика и дъщеря му. Взривното масло не е било готово за продажба. Твърде неустойчиво е. Един от химиците им продал мостра зад гърба им, заради което го уволнили.
— Ясно. А химикът?
— Взривил се на следващия ден.
— Удобно.
— Може би. Независимо дали е било злополука, или не, Флеринг настоя, че той не би продал от веществото, и аз му вярвам.
— И каква е равносметката? Собственикът твърди, че е невинен, а химикът е мъртъв? Не ми харесва.
— Казаха ми на кого е била продадена мострата.
В стаята влезе млад мъж, носещ сребърен поднос с две чаши и чайник с кафе. Той сервира напитките и излезе, а Рикар се приведе напред.
— Кой я е купил?
— Коалицията на миньорската дейност в Подножието.
Рикар издаде измъчен звук и изплю част от кафето върху ризата си.
— Моля?
— Коалицията на миньорската дейност в Подножието — повтори Адамат. — Което, ако не ме лъже паметта, е параван на Дружеството на Подножието. Това е името, което използват, когато някой член иска да купи нещо с трудно проследими средства.
— Ако не ме лъже паметта. — Рикар сгърчи лице и изимитира Адамат, преправил глас. — Проклет Чудак с проклетата ти памет. Не можеш да си сигурен.
— Това е единствената ми следа.
— Може би си сбъркал експлозива. Може би е нещо друго.
— Оползотворих добре времето, което прекарах в чакане да си уредя среща с Фел — отвърна Адамат и извади лист хартия от джоба си. — Наех Флеринг младша, наследничката на Барутна компания Флеринг, като вещо лице в разследването ми. Тя огледа седалището на профсъюза и ми даде писмено доказателство, че експлозията наистина е била причинена от взривно масло и че това масло е закупено от Коалицията.
— Как, бездните те взели, успя да я накараш да подпише подобно нещо?
Адамат се изкашля в ръката си.
— Заклех се, че няма да съдим нея и компанията ѝ.
— Копеле.
— Ако се нуждаем от изкупителна жертва, мъртвият химик ще свърши работа. Но нямаме нужда от такава. Само от местоположението на Дружеството.
Рикар скочи на крака.
— В никакъв случай.
— Защо?
— Какъв е смисълът от едно тайно общество, ако вече не е тайно?
— Те се опитаха да те убият.
— Те? По-скоро един или двама от членовете му. — Рикар изруга под нос. — Издигнах се постепенно в йерархията им. Приятел съм с тези мъже и жени от двадесет години. На всекиго съм дал добра работа, професионални възможности. Бездни, спасих трима от тях от затвора.
— Колко членове има в това общество?
— Има… — Рикар затвори рязко уста. — Изобщо не бива да говоря за това. Тайно общество, забрави ли?
— Мисля, че се отказаха от правото си на потайност, когато решиха да използват Дружеството като параван, докато в същото време се опитват да те убият. Някой сред тях да е откровено глупав?
— Не е толкова глупаво, колкото си мислиш. По-малко от петдесет души в Адопещ знаят за съществуването на Дружеството. Предоставянето на името на някаква дребна барутна компания не означава абсолютно нищо и, нека бъдем честни, знаем, че е използвано взривно масло, единствено и само заради теб. Полицията не забеляза нищо особено относно взрива. — Рикар се свлече обратно в стола си и пресуши чашата си с кафе. Внезапно се преви, скривил лице.