— Добре ли си?
— Кафето беше наистина горещо. — Той се възстанови и продължи: — Не мога да го направя. Не мога да ги предам.
— Те предадоха теб.
— Един или двама от тях. Може би! Мамка му.
— Разбирам, че ти е трудно, Рикар. — Адамат се приведе напред. — Но те ще опитат отново.
— Откъде знаеш? Каза, че разполагат само с мостра.
— След като огледа щаба, Флеринг младша каза, че две експлозии не са достатъчни да изразходват всичкия им запас от взривно масло. Може да имат достатъчно за направата на още няколко бомби.
— Мамка му.
— Ако ми дадеш имената на един или двама, които подозираш, мога да ги проследя. Ще имам нужда от мъже, които да ми помогнат, но може да успеем да открием къде държат маслото или каква е следващата им цел.
— Знам къде го държат — измъчено каза Рикар.
— Къде?
— В сградата на Дружеството.
— Държат нестабилно взривно вещество в Дружеството? Толкова ли са глупави?
— Не толкова, колкото си мислиш.
— Трябва да ми кажеш къде е.
Вместо това Рикар се извърна и повика Фел. Тя се появи на вратата и той каза:
— Събери петимата ми най-дискретни хора.
— Кога?
— Възможно най-скоро. В рамките на час.
— Да, сър. За какво става дума, сър?
— Трябва да претърсим мазето на тази сграда за мощен експлозив.
Адамат беше удивен от бързината, с която Фел подготви операцията.
По нейно настояване Рикар напусна сградата уж за да се срещне с Черис за обяд, а някои от най-умелите му лейтенанти бяха внезапно привикани. За тридесет минути в една празна стая се събраха двама мъже и три жени. Адамат само можеше да предполага, че бяха членове на профсъюза, спечелили доверието на Рикар, но неполучили все още важни задължения.
Инспекторът стоеше близо до прозореца на хотелската стая. Две от жените седяха на леглото, а третата беше близо до вратата, докато двамата мъже бяха обърнали гръб на стената. Всички гледаха напрегнато, когато Фел влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
Тя поде тихо:
— Всичко, което обсъждаме на тази среща, не бива да напуска стаята, разбрано?
Събраните се спогледаха, подир което дадоха единодушно съгласие. Някои от тях хвърлиха поглед към Адамат и той се зачуди дали знаеха кой е всъщност. Разпозна три от лицата по щастлива случайност, но не знаеше имената им.
— Има голяма вероятност някой да е заложил бомба под тази сграда — каза Фел. Трябваше да им се признае, че никой не се запъти към вратата. — Извършителят не знае, че ние знаем, затова ще претърсим сградата бързо и безшумно, докато не я намерим. Ще започнем от мазето и ще се изкачваме нагоре. Преди да попитате, задачата не е доброволческа. Ако някой от вас напусне сградата, преди да съм казала, никога вече няма да намери работа в тази държава.
Адамат забеляза, че един от мъжете започна обилно да се поти. Страх? Или вина? Жената до вратата преглътна тежко.
— От друга страна — продължи Фел с лека усмивка, — щом открием и обезвредим бомбата, всеки от вас ще бъде щедро възнаграден. Ще получите повишения в профсъюза и щедра сума пари. Двамата с инспектор Адамат ще ръководим претърсването. Въпроси? Да, Дрейли?
Жената до вратата свали ръката си.
— Нищичко не разбирам от бомби. С какво ще съм полезна в цялата работа?
Адамат се намеси, преди Фел да отговори.
— Никой не знае нищо за този тип бомби — каза той. — Не става дума за барут, а за нещо, наречено взривно масло. Не реагира на запалване, а по-скоро на сблъсък, което означава, че търсенето ни трябва да се проведе много, много внимателно. Подхождайте предпазливо към всичко и, в името на Адом, не изпускайте нищо!
— Тогава какво, по дяволите, търсим? — напрегнато попита потящият се мъж.
— Не знам — призна Адамат. — Някакъв съд. Взривното масло е продадено в десет стъкленици, запушени с коркови тапи. Заподозреният може да е прехвърлил веществото в друг съд или да го е оставил в същите тези стъкленици. Ще направим пълна проверка на всяка течност, която открием на територията на сградата.
— Това свързано ли е по някакъв начин с бомбената атака в главния щаб на профсъюза? — попита една от жените на леглото.
— Възможно е — каза инспекторът. Не им трябваше да знаят повече. — Има ли други въпроси?
Всички поклатиха глави.