По големината на палатката можеше да отгатне, че домакинът е офицер. Личеше, че е едър, над два метра висок, с подобаващо широки плещи и масивни ръце. Лицето му носеше спомените от множество удари — за това свидетелстваха скулите и кривият нос. Седеше в стол на колела, от онези, инвалидните.
В единия ъгъл висеше куртката му. Изобразената на рамото емблема показваше два ястреба на фона на адранските планини. Освен това притежаваше шеврон с четири ивици — Нила знаеше достатъчно, за да определи, че това символизира полковнически чин. Не беше ли чела неотдавна във вестника за някакъв полковник, останал парализиран при проява на героизъм?
Мъжът най-сетне престана да пише и повдигна глава.
— Вие сте младата жена, която е дошла с адвоката днес? — попита той.
— Да, аз съм асистент на съветник Матиас.
— И от колко време се намирате на служба при съветника? — Полковникът съсредоточено изучаваше лицето ѝ.
— Не съм сигурна, че разбирам питането ви.
— Питането ми беше съвсем ясно — отвърна полковникът. — От колко време работите за него? Ползвате ли се с доверието му?
Нила разбра, че трябва да направи избор. Или да заложи всичко на Бо, което означаваше, че евентуалното му разобличаване щеше да въвлече и нея, или да се престори, че не е нищо повече от обикновена секретарка.
— От известно време. И наистина се ползвам с доверието му, сър.
Полковникът присви очи.
— Нима? Тогава ще ми кажете ли какво е замислил този Привилегирован?
Нила потисна с усилие желанието си да скочи от стола и да избяга.
— Не разбирам за какво…
— Оставете преструвките — каза мъжът. — Познавам Таниел Двустрелни, откакто беше момче. Нима мислите, че не бих разпознал най-добрия му приятел?
— Простете, сър — рече Нила. — Не зная кой сте.
— Полковник Етан.
— Полковник Етан, щом познавате някого, не би ли трябвало да го поканите направо?
Върху лицето на полковника изникна едва забележима усмивка.
— Борбадор е дошъл да търси Таниел, така ли?
Нила не можеше да заобиколи подобен пряк въпрос. Този човек твърдеше, че познава Таниел. Това можеше да се окаже най-добрата ѝ възможност да се сдобие с информация. А можеше и да се окаже клопка…
— Да — каза Нила.
Етан въздъхна тихо и затвори очи.
— Слава на Адом.
— Простете?
Той отново я погледна.
— За последните няколко седмици не съм спрял да се опитвам да узная какво е станало с Таниел. Никой не го е виждал, откакто кезианците го провесиха над лагера си. Хиланска отказва да сътрудничи. Отказва дори да поиска тялото на Таниел от врага.
Гърлото на Нила пресъхна.
— И Таниел наистина е мъртъв?
— Не зная — рече полковникът. — Беше жив, когато увисна на онази колона, тогава всички го видяхме за последно, а когато Крезимир уби Адом, той…
— Момент, какво казахте? — Нила не можа да не го прекъсне. Тя се приведе на стола си. — Крезимир е убил Адом? Как така?
Нима военният бе изгубил разсъдъка си?
Етан махна с ръка.
— Дълга история. И явно все още не е достигнала до Адопещ. Бездни, Хиланска не пуска пиле да прехвръкне. В отговор на предишния ви въпрос: сметнах, че би било неразумно да повикам Борбадор при себе си. Надявам се, че наблюдението над вас не е така зорко, както над мнимия адвокат.
— Значи искате да му предадете нещо по мен?
— Да. Не се доверявайте на Хиланска.
— Не мисля, че Бо се доверява на когото и да е.
Етан гледаше навъсено към скута си. Не обърна внимание на думите ѝ.
— Хиланска е великолепен пълководец. Не ми е приятно да говоря така, но не мога да отрека, че в последно време се държи много странно. Както вече ви казах, той отказва да търси Таниел. И категорично отказва да повярва, че Тамас може да е жив. И друго, в последно време започна да снема от длъжност най-верните Тамасови хора и да ги заменя със свои собствени довереници. Освен това не спира да се опасява от някакво кезианско нападение откъм южните склонове — изпрати цели две роти в долините на югозапад, където те няма да могат да сторят нищо, когато кезианците ни нападнат.
Нила не можеше да се преструва, че има понятие от вътрешната политика в армията, но и не виждаше причина ситуацията тук да се отличава от всички останали, където хората постоянно си съперничеха за ранг и статус. Досущ като благородническия дом, в който работеше преди преврата. Знаеше, че Бо не дава пукната пара за военната политика. Но Етан бе видимо разстроен и тя не мислеше, че това знание ще е от полза.