Вътре инспекторът с изненада откри дълъг коридор. Той вдигна високо фенера си и погледна назад към Фел.
— Продължете.
Адамат продължи бавно по коридора, като все още стискаше бастуна си, и за момент се запита доколко вярваше на Фел. Предполагаше се, че за времето на договора ѝ, лоялността ѝ принадлежи на Рикар. Но ако всичко това беше лъжа? Можеше ли тя да е планирала бомбената атака? Можеше да го убие тук долу без проблем, а после да скрие тялото и да каже на Рикар, че си е тръгнал. Умът на Адамат прехвърли дузина възможни мотиви, както и всички причини, поради които можеше да греши. Стигнаха края на коридора, а той беше все така бдителен и съвсем сигурен, че няма и най-малкия шанс срещу Фел.
Фенерът му хвърляше зловещи сенки сред просторната квадратна стая в края на коридора. Фел се промуши покрай него, за да запали големите свещници покрай четирите стени и да освети цялото помещение. Приличаше на всеки от стотината мъжки клубове в Адопещ — стените бяха покрити с кадифе, а свещниците бяха от полиран месинг. Имаше места за поне десетина души под формата на дивани и кушетки, а в центъра се намираше поръбена с кадифе маса за карти с шест места.
В единия ъгъл имаше товарен асансьор, който вероятно водеше до кухнята, както и по-скромен запас от вино, само за лично ползване, и неначената бъчва. Във всеки край на стаята имаше камина, макар че след по-внимателно вглеждане се оказаха печки на дърва с каменна фасада.
— Значи тук се помещава Дружеството?
Фел приключи с паленето на свещниците и изгаси фенера си.
— Да.
— През цялото време ли е било тук? — Адамат си спомни, че за първи път бе чул за Дружеството преди повече от тринадесет години и отлично знаеше, че то е много по-старо. Рикар държеше хотела едва от шест години.
— Само откакто Рикар купи хотела. Не ми е казвал къде са се срещали преди това.
Адамат посочи назад по коридора.
— Те ще…
— Могат да дойдат да претърсят стаята. Не би трябвало да отнеме много време. Само не споменавайте… е, знаете.
Хората на Фел приключиха с нишите си, след което се преместиха в по-голямото помещение, провериха обстойно навсякъде и без да коментират предназначението на стаята. Инспекторът се върна в избата и продължи да преглежда бутилките.
Раздразнението му продължи да се трупа. Всеки негов инстинкт крещеше, че маслото трябва да е скрито сред виното. Беше твърде удобно място за който и да е заговорник с капка ум, а ако извършителят разполагаше с достатъчно акъл, маслото щеше да е внимателно бутилирано и поставено сред по-рядко използваните вина. Адамат изруга под нос и се опита да си спомни предпочитаните сред приятелите и познатите на Рикар вина в последно време — тези щяха да са най-лесни за изключване.
Търсачите се преместиха на следващия етаж, ала Адамат едва ги забеляза.
Трябваше да е минал почти час, когато чу някой на стълбите към мазето. Разпозна меките стъпки на Фел.
— Някакъв напредък? — попита той.
Фел остави фенера си върху буре с вино в ъгъла.
— Не. Хотелът е голям и само с четирима души става бавно. При вас?
— Ограничих вероятностите до три дузини бутилки — отвърна Адамат.
— Сигурен ли сте, че влагате енергията си на правилното място? Все пак смятам, че щеше да е очевидно, ако някое от вината беше отворено.
— Несъмнено. Но може да са го напълнили някъде отвън и да са донесли бутилката тук. — Инспекторът въздъхна и върна едно шише на мястото му. — Трябваше да питам Рикар дали някой от гостите му не му е носил наскоро ново вино.
— Всички го правят — отвърна Фел.
Адамат хвърли око на рафтовете, където бе подредил най-вероятните бутилки.
— Помолете го да ми направи списък. Единственият начин да сме сигурни, е като отворим всяка бутилка. Или, още по-сигурно, да изнесем цялата сбирщина от града и да я хвърлим от някоя висока скала.
— Рикар ще… се разсърди. Вече изгуби колекцията си под стария щаб. Знаете колко обича виното си.
— Ръководителят на хотела и без това ще ме изкорми, че му разбутах системата на подреждане. Направо мога да взема и Рикар да разгневя. Намерете някого, който да ми помогне да кача всичко горе. — Той потърка слепоочията си. — Бездни, как ще изкарам всичко от града? Според казаното ми от Флеринг, да транспортирам сместа с карета, е ужасна идея. Твърде много друса.
— Госпожо — повика глас отгоре.
Фел излезе в коридора и отговори:
— Да?
— Мисля, че намерихме нещо.
Адамат бързо скочи на крака. Той последва жената нагоре по стълбите, където ги чакаше Дрейли. Тя ги въведе в кухнята и спря до сребърния бюфет.