Тичаше през коридорите на хотела, през кухнята и килера и накрая изскочи през задната врата в уличката зад сградата, като едва успяваше да мерне гърба на Фел от време на време, докато тя преследваше Дени. Той подмина поредния наемник на Рикар, проснат в уличката зад хотела, стиснал прясна прободна рана. Адамат отсега дишаше тежко, а щом достигна главната улица, сърцето му вече препускаше.
По това време на вечерта тя не беше претоварена, но имаше достатъчно трафик, та Адамат да се разтревожи да не би Дени да има още едно шише с взривно масло в себе си. Опита се да претърси паметта си, докато тичаше, като си представи влизането на Дени в стаята на Дружеството. Беше ли джобът на сакото му издут? Нямаше ли и при колана му някаква изпъкналост? Това обясняваше пистолета, но другото можеше да е всичко — нож, друг пистолет или бутилка с взривно масло.
Той мерна заподозрения, тичащ с всички сили надолу по оживената улица с бастун в ръка, беше изпуснал шапката си някъде по пътя. Фел беше малко зад него, но не напредваше достатъчно бързо.
Адамат пресече улицата точно когато Дени се шмугна в една тясна уличка, и затича успоредно на него, докато не достигна следващата улица. След малко зави зад ъгъла, дробовете му горяха, и се затича към следващата пресечка.
След малко от същата пресечка изникна Дени. Той сви и се насочи право към Адамат.
— Спри! — извика инспекторът. Той изтегли острието от бастуна си и се изпречи на пътя на мъжа.
Дени дори не забави. Вдигна собствения си бастун и замахна с мощните си рамене, принуждавайки Адамат или да парира удара, или да рискува да му разбият главата. Инспекторът усети как острието бива избито от пръстите му и изтрополява на паважа. Дени заби рамо в гърдите му и той се почувства сякаш е бил ударен от връхлитащ кон. Оказа се запратен на земята с такава сила, че костите му изтракаха.
Той се претърколи на ръце и колене, изплю кръвта от устата си и изпсува. Вдигна поглед с очакването да види как Дени изчезва надолу по улицата.
Но мъжът беше спрял, извърнал се към Адамат, само на двадесет крачки от него. Сърцето на инспектора се качи в гърлото му, щом Дени извади от джоба си запушено стъклено шише. Нямаше време да мисли, тъй като мъжът го замери с шишето и се извърна да побегне.
Адамат вдигна ръце пред лицето си. Всичко като че ли забави ход, всяко съжаление и грешка минаха пред очите му, докато взривното масло се носеше към него. Беше виждал възможностите на сместа. От него нямаше да остане нищо и той се изпълни с мрачна надежда Дени да не е преценил добре разстоянието и все още да е в обхвата на взрива.
Фел притича покрай него. Тя протегна ръка и грабна взривното масло във въздуха. Завъртя се на един крак и се смъкна на коляно, като предпазливо постави шишето на паветата пред очите на инспектора. Миг по-късно тичаше отново, устремила се подир Дени.
Ръцете на Адамат трепереха, но той грабна взривното масло, за да не бъде ритнато случайно от някой минувач. Зачуди се как, по дяволите, веществото не беше избухнало по време на схватката и преследването и се укори, че се беше усъмнил във Фел.
— Нали каза, че няма да е въоръжен! — каза на Рикар, който тъкмо изникна иззад ъгъла отзад и пуфтеше тежко.
Рикар каза задъхано:
— Така трябваше да е.
— Или са го предупредили, или е планирал да довърши работата тази вечер. Вземи. — Инспекторът постави стъкленицата в протегнатата ръка на Рикар. — Не го изпускай! — Той грабна острието си и пое след Фел, като се надяваше, че последното липсващо шише не е в Дени.
Тичаше с всички сили надолу по главния път, като се опитваше да долови някакви звуци от преследването през усиленото си дишане. Успя да зърне Фел, докато тя прекосяваше шеметно една странична улица. Адамат я последва, сетне прекоси поредна улица и се вмъкна в магазин за обувки. По пода лежаха обувки и шкафове, преобърнати в бързината на Дени да избяга. Стар обущар клечеше зад работната маса и издаде стъписан стон, щом инспекторът прелетя като хала през предната стая, сетне надолу по коридора и в уличката отвън.
Пристъпи сред слабо осветената алея тъкмо навреме, за да види как Фел приклещва Дени в задънена улица. Мъжът се извъртя към нея, стиснал празния си пистолет за дулото. Щом видя Адамат, той скочи към Фел, вероятно с надеждата да я повали, преди Адамат да ѝ се притече на помощ.
Първият замах пропусна. Фел отскочи като котка встрани и го удари с ръка в гърлото. Ударът щеше да повали всеки друг, със смазан гръклян, но Дени като че ли не забеляза и отново замахна с пистолета.
— Трябва да го накараме да проговори! — извика Адамат, а гласът му отекна надолу по уличката.