Фел хвана приклада на спускащия се пистолет с една ръка и се смъкна на коляно под силата на удара. Юмрукът ѝ се стрелна още веднъж и се заби мощно в топките на Дени, след което тя се изправи и скъси разстоянието помежду им; ръката ѝ го сграбчи за гърлото. Тя се приведе, плъзна се под едната му ръка, застана зад него с кама в ръка и я притисна към бузата му, точно под окото.
Дени замръзна.
Цялата битка се беше случила за нужното на Адамат време да ги достигне. Той забави ход, сърцето му още малко и щеше да се пръсне. Трябваше да опре ръка на стената за опора.
След като най-сетне се съвзе, инспекторът се изправи, изпъна сакото си и пристъпи към Дени с острие в ръка.
— Имаш доста да обясняваш. Къде е последната стъкленица с взривно масло? — попита го.
— Не знам. Не е у мен.
— У кого е? Кой те нае да взривиш главния щаб на профсъюза?
Дени подсмръкна, правейки се на много корав.
— Лесният начин ще те тикне в затвора. При трудния тя ще ти избоде окото, а после ще ти счупим капачките.
Дени се задави, сетне вдиша леко, щом Фел притисна камата още по-плътно към бузата му.
— Беше Черис!
— Моля? — Адамат снижи върха на острието си.
— Черис, ръководителката на Съюза на банкерите! Тя ме изпрати да купя взривното масло. Накара ме да наема мъже, които да хвърлят бомбите в кабинета на Рикар, и ми каза да го убия тази вечер, на срещата на Дружеството.
— Това беше лесно — каза Фел. Върхът на ножа ѝ не се отдръпна от бузата му.
— Мамка му! Доведи го! Рикар — поде Адамат, щом началникът на профсъюза пристъпи в уличката през задната врата на обущаря. — Викни полицията. Трябва да действаме бързо.
Глава четиридесет и първа
Нила се чувстваше смазана. Главата ѝ клюмаше и трябваше да увие юздите около ръцете си, за да не се изплъзнат от скованите ѝ пръсти, докато язди. Всяка частичка от тялото ѝ пулсираше от болка заради тичането и язденето и единственото ѝ желание беше да легне в тревата, макар и мокра от утринната роса, и да поспи.
Но знаеше, че ако го стори, Олем ще умре.
Ако вече не беше мъртъв.
Бо изглеждаше по-лошо, отколкото тя се чувстваше. Като че ли беше събрал сили, с бдителен поглед и повдигнал глава, но Нила виждаше кръговете под очите му и изражението, което се опитваше да скрие, докато се друсаше в седлото.
— Кракът ти — каза тихо тя, докато яздеха точно зад авангарда на кавалерията от Железни оси. Разузнавачите бяха далеч напред, следващи дирите, оставени от кезианските ѝ преследвачи.
Бо се прегърби в седлото си.
— Какво за него?
— Не можаха ли…
— Не можаха. Плътта беше твърде увредена при коляното. Лечителите могат да вършат чудеса, но способностите им си имат граници. Ако бяха успели, щях да съм със сантиметър по-нисък от лявата страна и да не мога да си свивам крака.
Нила си представи как Бо ходи наперено надолу по улицата, поклащайки се като марионетка, докато се опитва да изглежда естествено. Тя преглътна неуместния си смях, като покри уста и се опита да го отиграе, щом Бо я изгледа гневно. Той най-сетне отмести поглед и каза:
— Да, това щеше да е малко смешно.
— Съжалявам, Бо.
— Недей. Късметлия съм, че запазих всичко над коляното. Нека да приключваме с всичко това, за да мога да сляза от това проклето седло. Близко ли сме?
Нила се огледа.
— Всичко изглежда еднакво в мъглата — отвърна тя, сетне посочи към следа в калта на върха на един хълм. — Това е една от маркировките ми.
— Добре. — Бо извади манерка от джоба си и отпи.
— Мислиш ли, че е добра идея да пиеш преди битка?
— По-добре да пия сега, отколкото да припадна от болка по средата на сражението.
Продължиха да яздят в тишина, докато до тях не достигна командата да спрат. Един от разузнавачите се приближи и докосна шапката си.
— Открихме ги, Привилегировани. Лагерът им е в една долина след следващото възвишение.
— Добре. Върви — каза Бо.
— Искаш ли да остана наблизо? — попита Нила.
— Във всеки друг момент бих казал „да“ — отвърна Бо с изморена, но закачлива усмивка. — Но не и този път. Неутрализаторът може вече да е разбрал за теб. А може и да не е. Във всеки случай ще мисли, че с кавалерията пътува само един Привилегирован. Ако стоим на голямо разстояние един от друг, може и да не успее да покрие и двама ни с обезсилващата си магия. Помни, въздушна преграда, за да спира куршумите. Използвай огъня си на близки разстояния, за да не взривиш нашите хора. Подобна схватка изисква ловко изпълнение, а не груба сила.