Кавалерията се раздели на две групи и зае формация подкова около долината, в която лагеруваха кезианците. Нила надушваше готварските огньове и ѝ се стори, че чу приглушени гласове сред мъглата. Нейният кавалерийски клин се сформира и към нея бяха прикрепени двама тежковъоръжени кирасири, за да я пазят.
Тя се опита да успокои дишането си, докато чакаше сигнала. Не беше обучена за подобна битка. Не беше обучена за каквато и да е битка. Знаеше само как да отприщи силите си, а дори и това като че ли се случваше само в някои от случаите.
Вече нямаше време за паника. Прозвуча рог и кавалерията се понесе напред, връхлитайки кезианския лагер. Спуснаха се надолу в долината, приготвили мечове, и се изсипаха гръмко сред палатките и огнищата.
Нила устоя на подтика да извика огън, който да обгърне ръцете ѝ — не само щеше да прогори юздите си, но и беше най-добре да действа с елемента на изненада на своя страна.
Чу сблъсъка на мечове и пропукването на мускети и карабини, но собственият ѝ клин с кавалеристи продължи напред необезпокояван. До нея един мъж изтъкна липсата на отпор, но въпреки това те се втурнаха напред, подтикнати от звуците на битката.
Нила разпозна този участък от лагера. Спомни си как се прокрадваше през него миналата нощ по време на бягството си. Някъде наблизо се намираше горкият постови, чийто врат беше прогорила.
Видя тялото на адрански войник да лежи в калта.
— Олем! — извика тя и смуши коня си. Животното скочи напред и почти я изхвърли. Беше достатъчно близо, за да разбере, че това не беше Олем. Но главата на мъжа беше почти отделена от раменете, от шията му течеше прясна кръв. Видя още едно тяло в подобно състояние, и още едно. Кезианците убиваха пленниците си.
Сред мъглата изникна кезианец, извисил се над коленичещата фигура на адрански войник. Тя разпозна изтормозените от камшика рамене и сплъстената от кръв брада на коленичилия мъж.
Мечът на кезианеца проблесна.
Нила реагира инстинктивно, подтикната от паника, пръстите ѝ се раздвижиха и огънят ѝ отнесе главата на противника като гюле. Тялото му падна и Олем бавно и изморено надигна глава.
Нила се забори да овладее коня си, а охранителите ѝ влязоха в схватка с няколко кезиански спешени войници. Щом успокои животното, тя се плъзна от седлото и се хвърли на земята до Олем. Той вече не беше на колене, свлякъл се настрани. Тя преряза въжетата му и той сам изтръгна парцала от устата си.
— Зад вас, глупаци! — изрева той.
Вкопчени в битка с малкото останали спешени кезианци, адранските кавалеристи се помъчиха да се извърнат към изненадващата атака, връхлитаща ги в гръб. Основните сили на кезианските драгуни се врязаха във фланга им с оглушителен трясък, прокарвайки си път през адранските кирасири, които допреди миг бяха разполагали с преимуществото.
Нила протегна ръка и пламъците ѝ погълнаха коня и ездача му, насочили се право към нея. Стъписана от собствената си прецизност, тя се извърна и повтори жеста, за да изпепели друг кезиански драгун.
— Меч! — извика Олем, макар едната му ръка да висеше безполезно до тялото. Той хвана оръжието, метнато му от един от неговите кирасири, и се извъртя, за да отрази замаха на противников драгун. Кезианецът профуча покрай него и се извърна, за да нападне отново с намерението да стъпче Олем с копитата на коня си, но един от телохранителите на Нила му влезе отзад и преряза чисто шийните му прешлени.
Нила помогна на Олем да се изправи.
— Не се занимавай с мен — каза той. — Продължавай с огъня!
Тя запрати огнена топка с размерите на вол по най-близкия кезиански драгун и в следващия момент почувства до ръба на съзнанието ѝ да се докосва мрак.
Обхвана я страх, щом танцуващите по пръстите ѝ пламъци изчезнаха.
Неутрализаторът.
Можеше да усети как влиянието му около нея се засилва и когато отново се пресегна Отвъд, не намери нищо. В гърдите ѝ се надигна паника, която заплашваше да я залее. Не можеше да се бие с меч или да стреля с пистолет. А собствената ѝ сила беше изчезнала.
Не можеше да посочи местоположението на неутрализатора. След като собствените ѝ свръхестествени сили я бяха изоставили, тя се хвърли назад към коня си и се издърпа в седлото, като съзнаваше, че възможностите ѝ бяха сведени единствено до това да бяга.
Във въздуха зад нея проблесна светкавица и тя се обърна тъкмо навреме, за да долови две мощни експлозии някъде сред мъглата. Беше забравила за Бо. Ако неутрализаторът беше тук, ако можеше да отвлече вниманието му, може би Бо щеше да успее сам да сложи край на това.