От мъглата изхвръкна мъж, възседнал най-големия и бърз кон, който Нила беше виждала. Мъжът беше облечен в черна вълна и кафява кожа и размахваше огромен извит меч. Той се спусна към нея, острието му светкавично преряза гърлото на един от телохранителите ѝ, и я подмина.
Нила вдигна ръце, но в следващия миг си спомни, че нямаше магия, която да запрати по него.
— Той отива за Бо! — извика тя. — След него!
Без да спира, за да провери дали кирасирите на Олем я следват, тя пришпори коня си към мястото, където беше видяла проблясъците магия.
Кезианският лагер се бе превърнал в заринато от телата на мъртвите и ранените поле — и кезиански, и адрански. Коне без ездачи тичаха сред мъглата, спешени кирасири и драгуни се лутаха наоколо и влизаха в бой едни с други, щом се срещнеха.
Нила се почувства ужасно уязвима сред мъглата и ненадейно осъзна, за пореден път, колко безпомощна беше. Трябваше ли да се опита да помогне на Бо? Или само щеше да се убие?
Беше твърде късно да се чуди. Излезе от най-гъстия участък на мъглата и се натъкна на върволица от поразени от магия тела. Коне и мъже лежаха мъртви, убити от ледени копия.
Нила видя Бо, все още в седлото, хванал юздите със зъби, така че и двете му ръце да са свободни; бакенбардите му се бяха заскрежили. Той се изви в седлото към връхлитаща група драгуни, в които се вряза вятър и повали коне и хора, изтръгна писъци и отнесе всички сред диплещите се валми.
Нещо в мъглата зад Бо се размърда. Първоначално Нила реши, че е кон без ездач, препускащ ужасено и объркано. Само че съществото се прокрадваше напред с неумолима походка и сянката му се оформи като прилична на човек. Беше голямо и уродливо и докато вървеше дебнешком към Бо, на обезобразеното му лице бе изписана ярост. Нила беше виждала Пазител само отдалеч. Отблизо беше още по-ужасяващо.
— Бо! — извика тя.
Бо се извъртя точно когато Пазителят скочи. Пръстите на Привилегирования трепнаха и внезапно съществото беше прободено от ледени висулки, дълги като копия. Пазителят пречупи ледунките и привидно незасегнат, закрачи с големи крачки напред, а зад него закапаха вода и кръв. Пръстите на Бо трепнаха повторно и съществото бе отхвърлено назад, леко като перце, гневният му вик бе отнесен от порива на подсиления с магия вятър.
Създанието успя да се приземи на крака и Нила зачака Бо да го довърши, щом то поднови атаката си срещу него. Но вниманието му бе отвлечено от внезапната поява на още вражи драгуни. Те го връхлитаха отстрани, но конете им се препънаха в магията му. Бо се олюля в седлото; изглеждаше сякаш всеки момент може да падне. Беше твърде изморен да доведе битката до край, а и Нила можеше да усети тъмното присъствие на неутрализатора. Всеки момент Бо щеше да бъде откъснат напълно от магията си.
Нила грабна един камък от земята и го запрати към нападащия Пазител. Камъкът отскочи от рамото на съществото и то спря, а масивната му, деформирана глава се извърна към нея. Дъхът заседна в гърлото ѝ при вида на злобните му, дребни като мъниста очи. Пазителят изрева и се спусна право към нея, навел глава като разгневен бик.
Нила отстъпи, сетне се обърна да побегне. Какво можеше да стори? Съществото щеше да я разкъса на парчета. Щеше да я убие, а после щеше да убие и Бо, и всичко, за което се беше борила, щеше да отиде на вятъра. Звукът от тежките му стъпки се носеше зад нея и тя се обърна, за да погледне смъртта в очите.
Паника, гняв и отчаяние се устремиха Отвъд, през мрачната преграда, представляваща влиянието на неутрализатора. Нила се пресегна и с усилие принуди тъничък изблик на огън да навлезе в реалността, след което подобно на копие го заби в окото на Пазителя.
Съществото се препъна и падна; в главата му имаше черна пушеща дупка.
Ненадейно Нила беше запратена на земята и въздухът изсвистя от дробовете ѝ. Тя се стовари тежко и се превъртя, за да омекоти удара, ала почувства как ръката ѝ се извива неестествено под нея. Неутрализаторът профуча покрай нея, устремил се към Бо. Привилегированият повдигна ръце, скривил лице от гняв, но магията му припламна и угасна и единствено рязкото дръпване на юздите го отмести от пътя на тежкия ятаган на неутрализатора. Гурланският ездач потъна в мъглата.
Нила се изправи с усилие и огледа ръката си, благодарна, че не е счупена, след което се затича към Бо.
— Бързо — каза тя. — Трябва да вървим. Не можем да се бием с него.
Бо, изглежда, беше съгласен. Той пришпори коня си към нея, протегнал ръка.
С крайчеца на окото си Нила видя атаката на неутрализатора. Гурланския вълк препускаше право към нея, размахал ятагана си, а тя не можеше да стори нищо. Отвори уста да изкрещи.