Не беше достатъчно.
— Андрия, разбери къде е Ипил! — Тамас прелетя по стълбите надолу и скочи в седлото си. — Копия!
Повечето от кирасирите си бяха пробили път през двора и бяха достигнали улицата. Той преброи над дузина празни седла, но все още имаше достатъчно ездачи. Разчисти си път до тях, като държеше хода на битката под око. Наблюдаваше приливите и отливите на кезианската пехота — опитното око извличаше последователността от хаоса. Видя ги да настъпват, да се оттеглят, после пак да настъпват.
— Строй се!
Щом кезианската пехота се оттегли отново, кавалерията му се прегрупира в стегнат строй, приготвили копията. Гаврил застана до него.
— Трябва да хванем Ипил. Няма да успеем да превземем стените.
— Ще превземем стените, ако ще сам да трябва да го сторя. Копия, наляво!
Едва една трета от кавалерията му разполагаше все още с копията си. Те се преместиха в центъра на формацията, а останалите заеха страничните позиции, като отблъскваха настъпващата пехота с тежките си саби.
— В атака!
Цялата група се втурна напред и се вряза в дезорганизираната тълпа, която представляваше кезианската пехота. Дори и без копията, откритата уличка предоставяше повече възможности. Пехотинец падна под бронираната гръд на Тамасовия кон и той се приведе напред в седлото, за да замахне с меча си.
Кирасирът вдясно от него беше свален от седлото от куршум. Друг падна под щиковете на врага със задавен вик. Настъплението им бе спряно след едва стотина крачки, но Тамас видя, че това беше достатъчно.
Пробивът по-надолу покрай стената бе изпълнен със сини униформи. Собствената му пехота си пробиваше път с бой, тежките гренадири бяха в челото. Атаката на фелдмаршала бе отвлякла вниманието на кезианците, за да могат хората му да превземат пробива, и като при пукнатина в язовирна стена, целият прилив на битката се отприщи.
Тамас почувства удар по нагръдника си и изведнъж целият му свят се обърна с главата надолу. Той се хвърли встрани от падащия си кон, претърколи се под копитата на друг и се изправи с усилие; единият му крак се бе вдървил.
Вдигна меча си навреме, за да отбие удара на кезиански офицер. Парира два пъти и се гмурна за смъртоносен удар, но кракът му се подви под него и той залитна напред, мечът на офицера се блъсна в шлема му. Тамас вдигна оръжието си, за да блокира поредно мушване, ала от стомаха на офицера щръкна щик и тялото бе избутано встрани.
— Ставайте, сър! — Андрия подхвана фелдмаршала под рамо и му помогна да се изправи. — Имаме още врагове за убиване!
Тамас се възползва от възможността да провери състоянието си. По протежение на лявото си бедро имаше дълбок разрез — този щеше да е от лошите, а нагръдникът му бе понесъл поне пет дълбоки драскотини, които, ако не беше той, щяха да са му видели сметката.
— Твърде бавен сте в тази щуротия — каза Андрия.
— Така е само защото вече остарявам. Кралят?
— В крезимската катедрала е. Доколкото е известно на хората му, все още е там.
Тамас си проправи път през сражението, заслонен от едната страна от Андрия и уличните магазини от другата. Докуцука до една висока площадка и се покачи отгоре ѝ, за да огледа битката. Везните все още можеха да се наклонят в която и да е от двете посоки — от страничните улици се изляха още кезианци, а и още държаха ключови участъци от стената. Щяха да накарат хората на Тамас да платят с кръвта си за всеки сантиметър.
Няколко от кирасирите му, водени от Гаврил, го откриха на площадката.
— Можеш ли да яздиш? — попита го стражът. Той, както и конят му, бяха понесли двадесетина порязвания, а прасецът му бе подгизнал от кръв, но едрият мъж изглеждаше готов да продължи да се бие.
— Мога. — Тамас протегна ръка и Гаврил го издърпа на седлото зад себе си. — Крезимската катедрала — извика той в ухото на шурея си. — Трябва да сложим край на това веднага!
— Нагоре по главния път?
— Не, вземи онази улица там. — Фелдмаршалът посочи надолу по пътя им към една странична улица, която, изглежда, се беше изпразнила от кезиански подкрепления. Той размаха меча си. — Копия! При мен!
Трябваше да си пробият път през две наполовина вдигнати барикади, докато напредваха към центъра на града, но беше видно, че те не бяха добре пазени — просто място, към което кезианската пехота да може да отстъпи. Кавалерията на Тамас вече наброяваше по-малко от тридесет души и всеки от тях, който паднеше, щеше да е един по-малко в атаката срещу последната съпротива на Ипил.
Те изскочиха от една от страничните улички насред площада пред катедралата. Макар будфилският храм да не беше голям колкото наскоро разрушената си братовчедка в Адопещ, пак беше удивителна сграда. Четири шпила се издигаха по-високо и от най-високата постройка в града и ограждаха бронзов купол и великолепни, подобни на крепостни стени.