Тамас се зачуди какво би казал кезианският закон по този въпрос. Или пък по-малкия брат на Флориан, Беон. Не беше запознат с тънкостите на кезианското унаследяване, особено щом ставаше въпрос за преврат. Всички предпоставки за една кезианска гражданска война бяха налице. Но това не беше негова грижа.
— Искате споразумение?
— Кезианският народ ще бъде третиран справедливо в съд от братските си държави. Адро и Делив ще спрат незабавно атаките си над кезианската армия в и извън границите ни.
— Имам две преки условия за вашето предаване в допълнение към тези, които ще последват по-късно.
— Кажете.
— Да наредите на хората си да свалят оръжието.
— Лорорлиа! — извика Флориан. — Жива ли си още? — От дъното на кораба изникна кезианка с черна коса и ястребови очи, облечена в полковническа униформа. Ходеше с ясно изразено накуцване и притискаше ръката си.
— Да, милорд?
— Изпратете вест до офицерите ни. Хората ни веднага да свалят оръжието.
Лорорлиа погледна към Тамас и на него му се стори, че в очите ѝ зърна бунтовно пламъче.
— Да, милорд. — Тя се отдалечи с куцукане.
Тамас се обърна към Гаврил:
— Изпрати един от кирасирите ни обратно на фронта. Кажи на хората ни незабавно да приемат капитулацията на кезианците и да се оттеглят извън градските стени — всички, освен пехотата на Седма бригада. Те да започнат разоръжаването на кезианската армия. — Фелдмаршалът хвърли поглед към Флориан и видя усмивка в крайчетата на устните му. Подозираше, че в преврата се съдържаше нещо повече от просто средство за приключването на войната. — И — добави по-тихо — заведи Беон на по-сигурно място. Сложи го под строга охрана. Не искам да получи нож в гърба. Бездни, по-добре иди лично.
Гаврил напусна стаята с широка крачка и взе няколко от кирасирите със себе си.
— Какво друго? — попита Флориан.
— Предайте тялото на бог Крезимир.
Веждите на Флориан се стрелнаха нагоре.
— Пф. В стаята на диоцела е, ето там. Вземете го. Не ни донесе нищо, освен мъка.
— Подсигури тялото, Андрия — нареди Тамас. — Не го докосвай.
— Това ли е всичко?
Тамас се изправи и задържа меча на Флориан на една ръка разстояние.
— Флориан ди Ипил, приемам капитулацията ти от името на адранско-деливанския съюз. Нека Адом благослови края на тази кървава война.
Глава четиридесет и трета
Таниел и Влора изтощиха до изнемога по три коня всеки, докато преследваха бруданския Привилегирован нагоре по Срещния път и на изток към Адопещ.
Те прелитаха през километрите и Таниел знаеше, че с приближаването на града трябваше да настигат плячката си. Тялото му се тресеше от преумора, а в съзнанието му цареше хаос — кълбо от страх, гняв и надежда. Не им оставаше още много път и ако Адопещ беше в ръцете на бруданците, както бе казала Влора, трябваше да настигнат Ка-поел и пленителите ѝ, преди да влязат в града.
Продължаваха напред, без да говорят, докато не изкачиха едно възвишение и не видяха в далечината почиващия на върха на Адморието Адопещ. Съзнанието на Таниел жужеше от барутния транс, тялото му седеше отпуснато от толкова дни без сън.
Беше се наложило да изоставят Гаврил и Норийн. Стражът бе отишъл на юг, за да се опита да предупреди Тамас за бруданската измама, а Норийн бе останала с няколкото ранени, за да наглежда бруданските пленници. Таниел не бе искал да я изоставя, но знаеше, че двамата с Влора щяха да пътуват по-бързо сами.
— Там — каза Влора.
Таниел поклати глава, за да проясни зрението си и се фокусира върху група от хора току отвъд границите на града. Бяха деветима ездачи и дори от това разстояние можеше да познае по палтото, шапката и дребното телосложение, че един от тях е Ка-поел. Оставяха облак прах след себе си, докато бързаха към укритието на градските улици, и Таниел се надяваше, че ще ги хване, преди да преодолеят стените.
Не отвърна на Влора, но се приведе над врата на коня си и го пришпори напред.
Достигнаха ръба на Талиен, западната част на Адопещ, след по-малко от час. Таниел усещаше как в гърдите му се надига паника, щом сутрешните тълпи го обгърнаха, по устата на коня му изби пяна, а тялото му се затресе. Бруданците бяха изчезнали, а заедно с тях и възможността да си върне Ка-поел.
— Таниел. — Той чу гласа на Влора сякаш от много далече. — Таниел, няма да ги открием.
Той се извърна рязко.
— Аз ще ги намеря. Ще ги намеря, копеленцата. Ако ще да трябва да убия всеки бруданец, който се изпречи на пътя ми, ще си върна Ка-поел.
— Е, отваря ти се чудесна възможност.