Устата на Таниел се отвори, но не успя да намери отговор. Хората се взираха в тях и полуумрелите им коне. Той проследи погледа на Влора наляво. На улицата пред тях се изсипваха брудански войници, които крещяха и сочеха.
— Остави конете — каза той, докато се плъзваше от седлото. Отвърза дисагите си и ги преметна през рамо, взе също пистолетите и пушката си. Влора стори същото.
Те се шмугнаха в една уличка наблизо, като изоставиха конете и се придвижиха до следващата улица. Таниел виждаше как войниците се разгръщат от двете им страни, забързали да ги изпреварят и да им препречат пътя. Той постави ръка на пистолета си, готов за стрелба.
— Не бива да влизаме в престрелка — предупреди го Влора. — Тук има твърде много хора.
— Майната им на хората. Ще пусна кръв на войниците, ако се приближат още малко. — Таниел знаеше, че трябва да се махнат оттук. Влора беше права. Престрелка по средата на града само щеше да привлече повече внимание и войници. Двамата нямаше да разполагат с подкрепление. В момента Адопещ представляваше вражеска територия. Ако войниците ги подмамеха да се впуснат в битка, без съмнение скоро щяха да доведат и Привилегирован.
Таниел се беше бил с Привилегирован в Адопещ и преди. Не беше особено приятно.
— Разпознаваш ли тази част на града? — попита Влора.
— Близо сме до улица Хруш, нали?
— Това е старото ни свърталище.
— Не прекарвах много време по улиците — отвърна Таниел.
— А аз да — рече Влора. — И под тях. Има една стара баня малко по-нагоре. Може да успеем да се промъкнем в отводнителните канали.
Прекосиха още две улици, като внимателно наблюдаваха войниците по фланговете си, които се държаха на разстояние.
— Какво чакат? — попита Влора.
Таниел се питаше същото. Превъзхождаха ги по брой. Дори Влора да детонираше всичкия им барут — а тя нямаше да го направи, не и с всички тези хора наоколо — можеше да пропусне някои от тях и те да приближат с щикове и мечове или по-лошо — имаше вероятност някои да разполагат с въздушни пушки.
Старата баня представляваше руини на триетажна сграда в края на улицата. Вратите и прозорците бяха заковани и по тях имаше знаци, предупреждаващи местните деца, че мястото е опасно за игра. Таниел мерна бруданска униформа на пътя пред тях.
— Изпреварили са ни — изръмжа той.
— Не е само това. — Влора бе пребледняла. Не беше нужно да довършва мисълта си. Таниел усещаше как Привилегированите се приближават към тях — един отпред и един отзад. Това бяха чакали войниците. Как, в името на бездната, бяха успели да повикат двама Привилегировани толкова бързо? Или двамата с Влора бяха невероятни каръци, или бруданският командир беше предвидил, че ще му трябват подкрепления, щом похитителите на Ка-поел се върнеха.
— Бързо! — каза той.
Заобиколиха по уличка, минаваща зад банята. Таниел подпъхна щика си под преградата на задната врата и я откърти.
Пропука мускет и Таниел се отдръпна, а в стената до него се заби куршум. Той откърти още една летва, а Влора успя да стреля и свали войника в началото на уличката. Таниел блъсна с рамо заключената врата и след два тежки удара я разби. Двамата забързаха навътре.
— Привилегированите приближават — каза Влора.
— Знам! Къде е проклетият канал?
— В мазето. Надолу по коридора. Давай, давай!
Таниел се затича през тъмния, влажен коридор на банята, покрай обгърнати в сянка и пълни с мътилка бани. Зад тях, на адрански, но с акцент, извика глас:
— Адрански войници, предайте се!
Таниел забави ход, за да изтика Влора пред себе си, и вдигна пушката. Зачака в тъмнината на една врата и след малко главата на войник изникна в рамката на задния вход на банята.
Куршумът му го уцели между очите. Имаше викове и Таниел почувства натиска на призована в този свят магия. Той се затича с всички сили след Влора, надолу по стълбите и сред мрака на мазето. Допълнителна доза барут му позволи да вижда по-добре. Откри Влора в най-отдалечения край на стаята. Беше махнала решетката на канала и пускаше дисагите си в дупката.
Таниел дочуваше тропането на стъпките по пода над тях.
— Защо Привилегированите не атакуват? — попита той.
— Тихо! — каза тя. — Върви, веднага! — Той я усети как се домогва до барута на войниците и взривява няколко подбрани заряда, за да всее смут. Звукът от експлозиите отекна из сградата.
Таниел се спусна в отводнителния канал, ръцете му се плъзнаха по ръждясалата стълба, прикачена към стените. Слиза, докато краката му не докоснаха вода, след което се пусна и прелетя последните няколко метра към пода на дренажа.