— Хайде! — извика нагоре към Влора.
Тя се беше надвесила над него, главата ѝ беше наклонена сякаш слушаше нещо.
— Чакай — тихо каза тя. — Има нещо…
Думите ѝ бяха прерязани от внезапно разтърсване. Таниел вдигна ръце над главата си, сърцето му се качи в гърлото, щом чу как основите на постройката поддават с оглушителен пукот. Над него се разнесе приглушен писък. Той се задави от прахта и забърса водата от лицето си.
— Бързо! — извика.
Гласът му вече не отекваше. Взря се в тъмнината, но откри единствено камък над главата си.
Сградата се беше срутила върху Влора.
Глава четиридесет и четвърта
Адамат придружи полицейски комисар Хеви и шестима офицери, за да арестуват лейди Черис.
Имението ѝ беше красиво, разположено в покрайнините на най-заможната част на града, недалеч от дома на председателя Ондраус. Беше три етажа висока и гледаше към една от най-големите частни градини в града. Адамат изчака във фоайето и позволи на хладния есенен въздух да го облъхва от отворената врата, докато двама полицаи говореха с иконома.
— Това е крайно необичайно — каза човекът, повишил глас. — Лейди Черис е почтен член на обществото и няма да бъде третирана като обикновена престъпница.
Комисар Хеви прочисти гърло и прекъсна отговора на един от хората си.
— Добри ми човече, аз съм комисарят на адранската полиция. Присъствието ми ясно показва, че лейди Черис е възможно най-необикновената престъпница. Сега, кажи ми къде е или ще прекараш следващите шест месеца в затвора.
Икономът като че ли щеше да продължи да спори, но един поглед към каменните лица на полицаите явно го разубеди. Мъжът като че ли се сви.
— В дневната е. Но комисарю, тя има гости. Вероятно това може да се отложи за друг ден.
Хеви го отмести от пътя си с бастуна и го подмина. Адамат я последва.
Един от полицаите отвори вратата към всекидневната и Хеви влезе вътре сякаш беше в собствения си дом. Двама мъже седяха в кресла до прозорците, а двата дивана бяха заети от четири жени, едната от които беше лейди Черис. Разговорът им секна по средата на изречението и всички изгледаха с изненада комисар Хеви, а Адамат застана в ъгъла с шапка в ръка.
Той нямаше желание да извърши този конкретен арест. Всичко, включително и думите на Рикар, сочеше, че лейди Черис ще бъде хлъзгава като змия.
— Комисар Хеви! — каза лейди Черис и се изправи. — Не ви очаквах днес. Позволете да ви представя лорд Елмор от Националната банка на Нови. Мисля, че другите ги познавате.
— Очарована съм, лорд Елмор. Лейди Черис, тук ли искате да го направим, или желаете първо да изпратите гостите си?
Черис се навъси и замига ожесточено.
— Какво имате предвид?
Адамат прочисти гърло и погледна многозначително към полицаите, пазещи на вратата, макар да знаеше, че Черис само се прави на неразбираща.
— Ах. — Черис преглътна тежко. — Лорд Елмор. Приятели. Бихте ли желали да продължим разговора си утре?
Господата и дамите се изправиха и лорд Елмор стисна ръката на Черис, докато в същото време хвърляше мрачни погледи към комисаря.
— Разбира се. Моля да ни уведомите, ако можем да направим нещо за вас. — Те излязоха от стаята и Адамат се заслуша, за да се увери, че са напуснали къщата. След като си отидоха, лейди Черис се отпусна на един от диваните.
— За какво е всичко това, Хеви?
— За вас съм „комисарю“, милейди. И моля, станете права. Арестувана сте за опита за убийство на Рикар Тамблар. Мисля, че можем да ви спестим белезниците, стига да дойдете доброволно.
Ноздрите на Черис се разшириха.
— Опит за убийство? Едва не умрях в бомбената атака! За какво говорите?
— Имаме значителни основания да вярваме, че сте инициирали атаката над седалището на Благородните воини на труда.
По-значителни отколкото самата Хеви би дала да се разбере, разсъди Адамат. Дени от Родигас бе признал пред Чудака на комисаря — онзи, който можеше да разпознае лъжа, щом я чуе. Лейди Черис лично го бе наела за работата.
— Аз? Ръката ми беше счупена от падаща греда! — Черис размаха лакътя на все още превързаната си ръка. — И имате наглостта да ме обвините в подобно нещо.
Хеви въздъхна.
— Имаме значително количество доказателства, милейди.
— Доказателства? Какви доказателства? Няма нищо, което може да ме свърже с подобно престъпление! Щях да вечерям с Рикар довечера. Мислите ли, че ще вечерям с мъж, когото съм се опитала да убия? Вие, господине. Инспектор Адамат, нали? Вие сте приятел на Рикар. Той вярва ли, че съм способна на такова нещо?