Адамат погледна към Хеви, която му кимна едва забележимо.
— Да, госпожо. Както и аз.
Черис се изпъчи.
— Настоявам да ми представите доказателствата, с които твърдите, че разполагате.
Адамат се подсмихна с насмешка. Тя едва ли си въобразяваше, че ще го сторят.
— Не мога да го направя, милейди — отвърна Хеви.
— Не можете? Или не искате? Защото нямате нищичко срещу мен. Ако имахте, щяхте да ми кажете. Известно ми е как се случват нещата в съдилищата. Дори с моите връзки ще минат две седмици, преди да се изправя пред съдия. Дотогава ще гния в някоя килия с плъховете, репутацията ми ще бъде унищожена и…
— Разполагаме с показанията на Дени от Родигас, че сте му платили, за да се сдобие с взривно масло от барутна компания Флеринг — каза Хеви, скривила устни от отвращение, — както и за извършването на бомбената атака над щаба на Благородните воини на труда.
— Този лъжлив кретен? Ха! Сякаш бих имала нещо общо с него. Надявам се, че разполагате с нещо по-добро от това.
— Прехвърлянето на средства на стойност от сто и двадесет хиляди крана от личната ви сметка към сметка, принадлежаща на Дени Родигас — намеси се Адамат. — Вече арестувахме и разпитахме личния ви банкер.
Черис зяпна за момент, след което отвърна тихо:
— Тези сметки не са отворени за достъп от правителството, нито имат някаква сила в съда.
— Вече са — каза Адамат. — Законът беше приет преди месец. Предвид че ръководите банкерския съюз, съм учуден, че не сте в течение. Комисарю?
Хеви съблюдаваше ареста, докато Черис биваше извеждана през страничната врата от един от полицаите и вкарвана в немаркирана полицейска карета. Адамат изчака комисаря до колата.
— Благодаря ви, че дойдохте, госпожо — каза той на Хеви.
— Не, аз ви благодаря, инспекторе. Дори да имах още хиляда офицери, които да претърсват града, пак нямаше да ми стигнат. Хората ми не биха могли да разкрият всичко това. Вие наистина сте сред най-добрите.
— Това е много любезно от ваша страна, госпожо. А онзи закон, който споменах…
— Вече трябва да е вписан. Със задна дата, разбира се. Не е нещо, което по принцип бих направила, но след като нашият Чудак-детектор на лъжата разпита Дени, трябва да подсигурим доказателствата си.
— Благодаря ви, госпожо.
— Сигурен ли сте, че искате да се возите с нея? — попита комисарят.
— Да. Най-добре да я разпитам насаме.
— Нищо от казаното не може да бъде официално използвано.
— Разбира се. Само за собствено спокойствие.
Адамат си взе довиждане с комисаря и се качи в каретата, където Черис седеше и се взираше в отсрещния прозорец. Маската ѝ на озадачена и разгневена бизнес дама бе свалена и отдолу оставаше някой, който бе изморен и леко раздразнен. Каретата потегли и Адамат задели няколко минути да я огледа, преди да заговори.
— Защо? — попита той.
Черис се извърна сякаш за първи път забелязваше присъствието му в колата.
— Защото Рикар е идиот — отвърна тя. — Можете да му кажете, че съм го казала. Той несъмнено е визионер и това действително е в негова полза. Но той е глупак и ще бъде ужасен премиер.
— Значи признавате?
— Изглежда, вече знаете истината, така че какъв е смисълът да отричам? — Тя въздъхна. — Средствата ми изтъняха, инспекторе. Необходимостта да разчитам на хора като Дени кара стомаха ми да се преобръща. И може да сте сигурен, че банкерът ми няма да намери работа никъде в Деветте.
— Смятате, че ще разполагате с подобно влияние, след като това се разчуе?
— Участието ми ще бъде забравено до една година. Дени ще бъде екзекутиран, а аз ще платя голяма глоба и ще изгубя позицията си в профсъюза, но пак ще се изкача до върха.
— И предполагам, ще накарате враговете си да страдат?
— Обикновено не прибягвам до убийство, инспекторе. Не убивам и не осакатявам, освен ако съм лишена от други опции. Но да, ще ги накарам да страдат. Ще унищожавам репутации, ако ми е угодно. Трябва да го знаете, щом сте ме разследвали.
Разследването на Адамат беше шеметна вихрушка, траяла едва шест часа между залавянето на Дени и пристигането пред вратата на Черис. Той изсумтя в отговор.
— Всъщност — добави Черис, — удивена съм, че ми позволявате да узная за вашето участие.
— Разправял съм се и с по-големи злодеи. — Адамат почувства леко съмнение и се зачуди дали това не беше лоша идея. Вероятно предупреждението на комисаря бе съдържало нещо, което той бе пропуснал. Нищо не сочеше, че Черис е чудовището, което беше Ветас, но вероятно нямаше да е излишно да бе взел предпазни мерки.
Черис изви леко устни в знаеща усмивка. Адамат присви очи, запитал се дали тя знаеше за Ветас. Може би да. Предвид връзката ѝ с Рикар, не беше изключено.