Минаха по Изборния площад и наблюдаваха как тъмната кула на затвора нараства пред тях. Затворът беше пълен с дисиденти и особено шумни роялисти, но пазачите бяха освободили една от по-приличните килии за Черис. Рикар беше настоял, макар Адамат да не знаеше защо. Сантименталност може би?
Черис бе съпроводена от каретата. Адамат слезе, зачудил се дали щеше да се наложи да удължи договора на Сусмит, и наблюдаваше как я отвеждат към вратите на затвора. Изведнъж Черис се обърна и погледна назад, хвърляйки му заплашителна усмивка.
— Приятни няколко седмици, инспекторе. Скоро ще се видим.
Обиталището на бившия архидиоцел на Адро, Шарлемунд, изглеждаше пусто и неприветливо.
Адамат си спомни първото си посещение тук. Лозето гъмжеше от работници, на хиподрума тренираха коне. Всичко беше представлявало една противна демонстрация на богатство, но инспекторът почти предпочиташе тази помпозност пред обраслите плетове, високата трева, празните овощни градини и студената, безжизнена фасада на огромното имение.
Единствените обитатели бяха дузината пазачи, назначени от града да държат грабителите и бездомниците на разстояние, докато правителството получеше възможност да разпредели имуществото на Шарлемунд. Библиотеката му щеше да отиде в университета и Обществения архив. Произведенията на изкуството щяха да бъдат продадени на частни колекционери или дарени на градския музей. Самата сграда вероятно щеше да бъде купена от богат търговец — Адамат дори беше чул Рикар да проявява интерес — или може би съборена, а камъкът щеше да бъде рециклиран в полза на реконструкциите в центъра на града.
— Какво търсиш? — попита Сусмит.
Адамат приглади предната част на сакото си.
— Опитвам се да открия що за човек не хвърля сянка — отвърна той.
Инспекторът показа документите си при временната портиерна на няколкостотин метра от къщата и бе пуснат да мине. Стигнал входната врата, той си спомни второто си посещение: по време на битката, в която Тамас се бе сражавал и бе заловил Шарлемунд. Изгорелите останки на каретата още лежаха до застлания с чакъл път и още личаха кални бразди там, където магията на Привилегирования се беше вкопала в земята.
Друга двойка пазачи се излежаваха на верандата при входната врата и играеха на зарове. Те се изправиха, щом Адамат слезе от каретата и се приближи, следван от Сусмит.
— Казаха ми, че вие ще имате ключ — каза инспекторът.
— Така е. Имаме — отвърна единият от пазачите. Беше млада жена на не повече от двадесет и пет, държеше мускет и носеше светлосиньото на градската полиция. — Документи?
Адамат отново показа документите си.
— Дим ли видях да излиза от един от комините?
— Вероятно — отвърна вторият пазач, като потърка с палец под ръба на шапката си. Беше по-възрастен мъж със сиво в мустаците.
— Не знаех, че имението е обитавано.
— Държавата нае няколко души от персонала, за да поддържат къщата чиста, докато успеят да я продадат — отвърна първият пазач и върна документите му. — Не се притеснявайте за тях, не се набиват на очи. Библиотеката е в южното крило, чак в задната част. Като влезете вътре, подминете първото стълбище и завийте наляво. Коридорът свършва пред библиотеката.
— Много ви благодаря — каза инспекторът. Изчака да отключат вратата, сетне пристъпи вътре, последван от Сусмит.
Фоайето все още съдържаше доказателства за провелата се тук преди толкова месеци битка. Някой бе разчистил бъркотията, която Адамат си спомняше, но беше невъзможно да се скрият дупките от куршуми в мрамора или празната стойка, на която някога бе стоял бюст на Шарлемунд.
Сусмит се спря и подсвирна тихо.
— Един-единствен човек е живял тук?
Адамат беше забравил, че при предишната им визита Сусмит не беше допуснат вътре.
— Малко отблъскващо, не мислиш ли?
Сусмит прокара палец над дупка в мраморния парапет.
— Не. Трябваше да стана духовник.
Те напуснаха фоайето и последваха указанията на пазача към библиотеката.
— Каза, че Шарлемунд е избягал? — запита Сусмит.
— Така ми каза Рикар.
— Мислиш ли, че може да е тук?
— Какво? Да се крие?
— Да.
— Тук има пазачи и прислуга. Не може да остане незабелязан.
Сусмит спря ненадейно и огледа коридора. Беше над двеста метра дълъг и приютяваше не по-малко от тридесет врати, а таванът се издигаше на шест метра височина. Боксьорът повдигна вежда към Адамат.