— Не мина добре, сър.
— Провали ли се?
— Неутрализаторът е мъртъв. Хората му са или мъртви, или заловени.
Тамас взе значките и ги постави пред Олем.
— Ако се опиташ да ми ги върнеш още веднъж, ще ти ги завра в задника.
— Но…
— Това беше единственото ти предупреждение.
Безмълвно, Олем върна значките на реверите си. Тамас погледна с крайчеца на окото си и видя, че той се затруднява с поставянето им, тъй като едната му ръка беше в превръзка през рамо. Лицето му представляваше една голяма контузия, веждите и устните му бяха покрити с множество шевове. Меката част на едно от ушите му липсваше.
— Изглеждаш ужасно — каза Тамас без укор.
Олем приключи с поставянето на значките с една ръка и успя да се усмихне изморено.
— И вие не изглеждате много по-добре, сър.
— Бил съм и по-добре. — Спомените на Тамас относно битката бяха смесица от кръв и стомана и той не можеше да си спомни къде бе получил половината от раните си, ала помнеше лицата на стотици от хората си, на чиято смърт бе станал свидетел. За известно време сънят му щеше да е неспокоен.
— Докладът ми ще позакъснее, сър. Не мога да пиша с лявата ръка.
— Не се притеснявай.
— Бих могъл да ви го дам още сега, ако желаете.
— По-късно. Чакай. Как се справи Привилегированото момиче?
— Много добре. — Олем се поколеба. — Не разбирам много от магия, сър, но Привилегированият Борбадор каза, че ще бъде най-могъщата адранска Привилегирована за последните шестстотин години.
— Бо има навика да преувеличава.
— Тя подпали неутрализатора, сър. С магия. Поне така каза Бо.
— Това е… забележително. — Тамас си спомни доклада на Таниел как неутрализаторът Готън беше убит от, както се оказа, една от Предеите. Тогава фелдмаршалът се бе усъмнил и може би нямаше да повярва и на това, но се чувстваше твърде изморен, за да се съмнява в Олем. Все пак през последните десет месеца беше видял неща, които бяха разтърсили Деветте из основи.
Той се стресна, щом осъзна, че Олем продължава да говори, и махна с ръка.
— Достатъчно. Ще чуя останалото по-късно.
— Разбира се. Поздравления за победата ви, сър.
— Не сме приключили още.
— Сър?
Тамас снижи глас.
— Предателството на Ипил по време на преговорите. Не беше той. Бяха хората на Кларемон, дегизирани като кезианци.
— Ще го накараме да си изяде подметките, сър. — Погледът на Олем се втвърди, а здравата му ръка се сви в юмрук.
Тамас върна погледа си към адранския лагер и настъпващата деливанска процесия. В началото на колоната беше излязъл тръбач. Звукът лазеше по нервите на фелдмаршала.
— Това възнамерявам да сторя.
Те наблюдаваха приближаването на процесията и Тамас предположи, че Сулам водеше само пет хиляди души със себе си, а останалата част от войските му лагеруваше на север със заловените кезиански бригади. Зачуди се колко ли войници бе изгубил кралят по време на битката си.
— Приличат на завоеватели — каза Олем с горчива нотка в гласа.
— Така и трябва. Посрещнаха главните сили на кезианската армия на север от нас. Трябва да си минал покрай полесражението на път за насам.
— Видях го от разстояние.
— Те отвлякоха вниманието им, за да можем ние да превземем града.
— Ако се осмеля да предположа, бих казал, че при тях е минало доста по-леко. Великата войска не се е криела зад стените заедно с личната гвардия на Ипил.
Тамас не възнамеряваше да оспорва това.
— Нужни са ми, Олем. Войниците и Привилегированите им.
— Сър?
— Заловихме близо седем хиляди кезиански войници онзи ден. Малко над шест хиляди са още живи. Не мога да запазя мира, дори и с най-добрите си хора. Плъзнали са слухове относно зверствата, причинени от кезианците в града, и всяка вечер те стават жертва на отмъщение. Ще предам пленниците на Сулам колкото се може по-скоро или от тях няма да остане нищо.
— Пести си силите — продължи Тамас. — Сутринта заминаваме за Адопещ.
— Няма да останете за мирните преговори?
— Трябва да разбера какво се случва в столицата. Кларемон играе някаква по-голяма игра, на която трябва да сложа край. Ще го накарам да отговаря за нападението, което наруши преговорите ни, но трябва да подходя внимателно. Той държи столицата ми — опрял е нож в гърлото ни. Не знам дали ще се наложи да се бием, за да го свалим, или иска нещо друго. — Тамас поклати глава. — Ще оставя генерал Арбър начело тук. Преговорите ще отнемат месеци в най-добрия случай. Ако Рикар Тамблар е успял да събере някакво подобие на гражданско правителство, ще му кажа да изпрати делегация, която да се присъедини към генерала.