— Виждам, че планът на Привилегирования се развива прекрасно — рече сержантът, щом дежурните се отдалечиха.
— Кога дойдоха за вас? — попита Адамат.
— Преди няма и половин час.
— Съобщиха ли причина?
Сержант Олдрич поклати глава.
— Пипнаха ни разпръснати. Някои от момчетата бяха в столовата, двама в нужника… Всичко протече тихомълком и съвсем чисто. Бяха тройно повече от нас. — Той се приведе към решетките и плю навън. — Лош знак е, когато действат така. Военната полиция обожава да парадира със силата си.
— Държат се сякаш сме изменили на отечеството — обади се един от войниците. Другарите му кимнаха, а той додаде: — Фелдмаршалът не би се отнесъл така с нас.
Олдрич погледна към него през рамо.
— Фелдмаршалът не е тук — каза той. — Вие, момчета, помнете: просто сте изпълнявали нареждания. Ако някой ще поема вината, това ще съм аз.
Докато изричаше тези думи, Олдрич гледаше към Адамат. Може би се чудеше дали си струва да се изправя пред военен съд, или по-лошо, заради човека насреща си.
По мрачното мълчание на войниците инспекторът се досети, че вече са водили този разговор.
— Кога ще ни разпитват? — попита Адамат. Нямаше голям опит с военната полиция, но си представи най-лошия възможен случай: Хиланска целеше да прикрие нещо. Генералът щеше да ги подложи на мъчения, за да разбере какво знаят, след което щеше дискретно да ги екзекутира.
— Зависи от степента, в която са се разбързали. И от големината на гнездото оси, което сте разлютили с въпросите си, инспекторе. Възможно е просто да ни държат два-три дни и да ни пуснат. — Но Олдрич не звучеше особено оптимистично настроен за подобен развой.
Сред задълбочаващата се нощ Адамат разглеждаше околните палатки, напрегнат, в очакване да зърне войниците на генерала, изпратени да ги отведат за разпит. Часовете минаваха. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече нарастваше убеждението му, че Олдрич най-вероятно е прав: Хиланска просто искаше да им попречи да създават затруднения. Искаше да ги отстрани от пътя си и толкоз. Все още се намираха в незавидно положение, но тези размисли го поуспокоиха.
Тъкмо започваше да задрямва, опрял рамене в студените стоманени стени на затворническата кола, когато край ухото му просъска нечий шепот.
Адамат се извърна и се озова очи в очи с Бо.
— От колко време сте тук? — попита магьосникът през решетките.
Адамат прогони сънливостта си.
— Няколко часа, ако не се лъжа.
— Пазачите са зашеметени. Разполагаме с няколко минути, преди да настъпи смяната. Трябва да вървим веднага.
Адамат се поколеба. Ако Хиланска действително възнамеряваше само да ги задържи, един опит за бягство щеше само да влоши нещата. Междувременно Бо пристъпи до вратата на затворническата кола и близна върха на обвития си в ръкавица показалец. Сгърчи двукратно пръсти и ги доближи до ключалката.
— Сигурен ли сте, че това е добра идея? — попита инспекторът.
— Те се опитаха да убият Нила — каза Бо. — Не искат просто да си мълчим, искат да ни смълчат завинаги. Нила! Погрижи се за съседната кола.
Адамат се извърна и видя как Нила притичва до по-близката от другите две коли. Младата жена се огледа сякаш се опасяваше някой да не я види, след което повдигна ръката си с обърната нагоре длан все едно бе обвила пръсти около невидим плод. Адамат се навъси, загледал се в жеста ѝ. Какво се опитваше да направи?
Над дланта ѝ затанцува студен синкав пламък. Тя се пресегна и сграбчи ключалката. Металът започна да се топи под допира ѝ и със съскане започна да капе по земята. Един от войниците изруга задавено.
Значи излизаше, че и тя е Привилегирована? Ето защо Бо толкова държеше да я води със себе си. Но къде бяха ръкавиците ѝ? Адамат нямаше време да размишлява над последната подробност, защото войниците вече го избутваха на свобода.
— И как, да се продъним, ще изведем такава голяма група от лагера? — изсъска Адамат към Бо.
— С малко помощ — отвърна магьосникът. Той подсвирна тихо. В отговор от мрака край коневръза изникнаха двама мъже. Те бяха огромни на ръст и всеки от тях носеше купчина синьо-червени униформи в ръцете си. — Олдрич — заговори отново Бо, — кажете на хората си да се преоблекат. Току-що бяхте зачислени към гренадирите от Дванадесета бригада. Вие също, Адамат. Обличайте ги направо върху старите униформи, момчета. Не бива да оставяме никакви следи как точно сме се измъкнали.
Адамат грабна една от униформите и се зае да я навлича върху костюма си. Дори и при това положение пак му беше голяма, тъй като бе пригодена за доста по-снажни хора. След като нахлузи куртката, получи и шапка от меча кожа.