Някои членове на публиката възкликнаха шумно. Адамат зяпна и действително от палатката зад Кларемон излезе председателят Ондраус. Носеше най-изискана премяна и бе окичил джоба на гърдите си със златна верижка. Кларемон отстъпи в страни и той се качи на подиума и вдигна ръце, за да смълчи тълпата.
Извади очилата от джоба си, а изпод мишницата си измъкна нещо, приличащо на счетоводна книга, която остави на трибуната. Огледа тълпата.
Адамат се чувстваше объркан. Какво бе намислил Ондраус? Той бе един, не, двама от останалите членове на Тамасовия съвет. Не знаеше ли, че фелдмаршалът ще му извие врата, щом научеше за това? Инспекторът обходи тълпата с поглед, за да намери отново Риплас. Той бе един от малкото хора в Деветте, които знаеха, че Ондраус и Съдържателя са един и същи човек, но не можеше да открие каква е връзката в тази ситуация.
Несъмнено имаше такава.
Ондраус прочисти гърло и Привилегирована магия усили гласа му.
— Приятели и съседи. Стоя тук пред вас, за да ви кажа, че подкрепям лорд Кларемон за министър-председател на Адро. Аз не съм публична личност, както може би знаете, но реших, че тази кампания е достатъчно важна не само за да си покажа лицето, но и за да отдам гласа си на лорд Кларемон.
Адамат бе поразен. Че Ондраус не беше публична личност, беше меко казано. Лицето му никога не се бе появявало в който и да е вестник, макар да бе един от най-богатите и влиятелни хора в Адро. Инспекторът знаеше, че това се дължи на двойствения му живот като престъпен лидер, но повечето хора смятаха, че е просто саможив. Ако нещо в кампанията на Кларемон би привлякло внимание, то беше точно това.
Рикар щеше да побеснее.
— Направих сметките — каза Ондраус. — Предвидих финансовото бъдеще на Адро и предложените от лорд Кларемон реформи и закони са най-добрият курс на действие за тази държава и повярвайте ми, добре запознат съм с приливите и отливите на парите. — Зад Ондраус лорд Кларемон сияеше, вдигнал високо ръце, за да даде тон на аплодисментите.
Каква игра играеше? — запита се Адамат. Наистина ли беше минал на другата страна?
Сред тълпата настъпи смут и инспекторът затърси източника, но не откри нищо, тъй като хората избухнаха в аплодисменти при думите на Ондраус.
— Ако лорд Кларемон спечели изборите, давам ви думата си, че…
Внезапно Ондраус беше прекъснат, тъй като някакъв мъж се хвърли на подиума. Няколко войници забързаха натам, докато човекът се изправяше, и сред публиката се понесоха възклици, щом той ненадейно извади пистолет.
Случиха се три неща едновременно. Пистолетът гръмна, куршумът прелетя над главите на Ондраус и Кларемон и се заби в сградата зад подиума. Второ, един от Привилегированите на Кларемон скочи напред, пръстите му затанцуваха и похитителят беше разсечен на кървави парчета. И трето — някъде над главата на Адамат профуча куршум.
Лорд Кларемон падна сред пръски кръв точно когато започнаха виковете. Бликна магия, която унищожи покрива на сградата зад Адамат и го принуди да скочи от платформата, за да избегне дъжда от дърво и камък.
Приклекнал, съсредоточил се върху небето, инспекторът побягна, като си проправяше път срещу потока на подплашената вече тълпа. Паническото бягство започна почти моментално. Инспекторът беше блъскан и подмятан насам-натам и спря, за да помогне на една старица да се изправи. После отново се втурна срещу тълпата.
Всички крещяха. Наоколо цареше пълен хаос. Имаше още изстрели и Адамат чу избухването на магически взривове, но нямаше как да знае дали са ударили подиума, или са ответът на Кларемоновите хора.
Успя да достигне мястото, където бе видял Риплас за последно. Запровира се през навалицата, като проклинаше, крещеше и мушкаше с лакти. Къде беше тя? Беше побягнала? Ако да, накъде? Адамат получи мигновеното усещане, че това беше инсценировка на Съдържателя. Ако Риплас се беше движила с тълпата, щеше да е някъде напред.
Той продължи да се провира напред, докато не достигна главната улица, а сетне се хвърли към най-близката пресечка, за да се измъкне от хаоса. Отправи се надолу по уличката и успокояваше дишането си, докато не забеляза познато черно палто. Прекосяването на улицата беше сложна задача, но след миг беше оттатък и откри крачещата в същата посока Риплас, която пропускаше бягащата тълпа покрай себе си.
Адамат я сграбчи за лакътя и се сепна, щом се озова притиснат към прозореца на някакъв магазин, ръката ѝ стисна гърлото му и нещо остро го бодна в ребрата.
За момент очите ѝ претърсиха неговите.