— Риплас — каза той. — Аз съм, инспектор Адамат.
— Знам кой сте, инспекторе. — Тя бавно го пусна.
Той изтупа сакото си. Риплас бе закрачила отново и той се затича, за да я настигне.
— Трябва да се видя с него — каза той.
— Него? — попита невинно тя.
— Него — повтори инспекторът.
— Е, щом е така… — Риплас почеса брадичка. — Това ще е по-трудно, отколкото мислите. Милорд е много зает напоследък и…
— Веднага, Риплас! Става въпрос за националната сигурност! Или предпочита да му направя домашна визита?
Риплас спря и рязко се обърна.
— Внимавайте, инспекторе.
— Внимавам. Той ще иска да знае какво имам да му кажа, а вие знаете достатъчно за мен, за да съзнавате, че не бих излъгал за нещо подобно.
— Надявам се да не съжалявате. Елате с мен.
Адамат бе мъкнат из града почти два часа от двама от главорезите на Съдържателя, като не му беше позволено да свали превръзката от очите си, докато не застанаха в антрето на имението.
Той изчетка ръката си, щом го пуснаха, и премахна превръзката, като я хвърли към един от мъжете.
— Така не се върти бизнес — каза инспекторът.
— Извинете, инспекторе. Заповеди на Риплас.
— На всеки ли завързвате очите? — попита той. — Как, по дяволите, успявате да свършите нещо тук?
— Не на всеки — отвърна мъжът. — Но вие сте инспектор, инспекторе. Радвайте се, че не ви дадохме етер.
— Радвам се, благодаря. Така се случи последния път. Сега трябва да се видя с господаря ви.
Единия от главорезите кимна на другия и той се отправи надолу по един от коридорите на огромната постройка. Както и при последното му посещение, Адамат остана с впечатлението не за свърталище на беззаконието, както някой би очаквал от един престъпен лорд, а на място за сключване на сделки. Мраморният под блестеше, гипсовите стени бяха прясно боядисани, а свещниците бяха излъскани. Счетоводителите тичаха насам-натам, докато едри, смръщени гангстери се спотайваха в ъглите.
Тъкмо щеше да погледне часовника си за трети път, когато вторият главорез се върна и го привика с жест. Адамат го последва надолу по коридора към трудно различима врата отдясно. Мъжът я отвори, обърнал ѝ гръб и отклонил поглед, и я затвори веднага щом инспекторът пристъпи вътре.
Изящната ламперия беше същата като миналия път, както и декорациите. Единствено килимът беше подновен — факт, който инспекторът отбеляза с любопитство. Бюрото все още беше покрито с платно, но столът, който бе заемал преводачът, беше празен.
Председателят Ондраус пристъпи иззад платното и седна в стола на преводача, след което махна на Адамат да заеме срещуположния стол.
— Мисля, че можем да прескочим обичайната процедура, нали, инспекторе?
— Вярвам, че е така.
— Добре. Потайността е необходима в тази игра, разбира се, но ще призная, че е голямо облекчение да говориш с някого, който познава самоличността ти. Останали сте само трима след смъртта на горкия евнух.
— Риплас знае, предполагам?
— Да. Тя и преводачът ми са единствените. — Думите не съдържаха заплаха, но Адамат бързо пресметна, че на света оставаха много малко хора за премахване, ако Ондраус решеше да заличи втория си живот като глава на подземния свят в Адро. — Сега — продължи той, — какво е това, от което така спешно се нуждаеш?
— Бях на изявлението на Кларемон.
— Така ли? — Ондраус се приведе напред, сплел пръсти под брадичката си. — Как ти се стори?
— Стори ми се като интересен професионален избор, предвид вестите за завръщането на Тамас.
Ондраус подбели очи.
— За толкова глупав ли ме мислиш? Затова ли си тук? Подкрепата ми към покойния лорд Кларемон е привлякла любопитството ти? Не е останало много от благоволението, с което се ползваш, Адамат. Особено след като докара смъртта на евнуха ми. — Имаше нещо присмехулно в начина, по който каза „покойния“, и на Адамат му хрумна една мисъл.
— „Покойния“ казвате? Значи е мъртъв?
— Нали видя убийството?
— Предвид подкрепата ви, не изглеждате много разстроен.
— Защото аз поръчах убийството му, разбира се.
Адамат се изсмя.
— Вие? Защо тогава си направихте труда да го подкрепяте?
— О, драги ми инспекторе. Това е много наивно. Аз не му дадох подкрепата си просто така. Кларемон ме определи за негов заместник-председател. Боя се, че не стигнахме до тази част от речта. Хората ми може да са избързали. Независимо от това, документите са подготвени. Всичко е официално.
— И сега, след като е вън от играта, ще можете да заемете неговото място.
— Подозирам, че утрешните вестници ще отразят новината.