Миг по-късно колата се изстреля навън, понесла се по адопещенските улици, сред обичайния трафик на деня.
Адамат се облегна на стената и въздъхна облекчено, сърцето му кънтеше в ушите.
— Завий тук! — извика Ондраус.
Каретата зави и те прелетяха покрай улица, която свършваше в малък, но добре поддържан двор, и триетажна тухлена сграда. Дворът беше пълен с войници, а фасадата на постройката бе разрушена от магия; от покрива към небето се издигаха пламъци. От сградата биваха извличани тела — някои на брудански войници, но предимно на главорезите на Съдържателя.
— Имате карета в готовност? — попита Адамат, докато минаваха покрай седалището на Съдържателя към анонимността на пладнешките улици.
— Всъщност три — отвърна Ондраус. Очите му бяха залепени за прозореца и той скърцаше със зъби. — Десетилетия труд, захвърлени в канавката. Трябва да са хванали някой от заместниците ми.
— Намираме се в банкерския квартал — изненадано отбеляза Адамат, разпознал главния път, по който току-що бяха поели.
— Разбира се. Аз — и под „аз“ имам предвид председателя Ондраус, работя тук. Не мога да се помещавам в другия край на града. — Ондраус почука два пъти по тавана и каретата отби встрани. Коларят слезе и отвори вратата. — Съветът има среща с фелдмаршал Тамас утре в четири. Бъдете там. Бъдете готов да обясните на Тамас теорията си за Кларемон. И се опитайте да звучите малко по-убедително, отколкото пред мен.
Адамат слезе и вратата се затръшна зад него. Той се извърна, отворил уста, но каретата вече се отдалечаваше.
Инспекторът изчака малко, преди да спре наемна кола. Имаше силното усещане, че Тамас щеше да прояви по-голяма готовност да му повярва.
Глава четиридесет и шеста
Войниците на Тамас разположиха лагера си на три километра от стените на Адопещ.
Той наблюдаваше града с изтощените си очи и отбеляза липсата на знаменитите някога кули на крезимската катедрала. Черният зъб, който представляваше затворът, се издигаше над града и като че ли се бе наклонил още повече след земетресението миналата пролет. Отбеляза си да изтъкне това пред съвета. Можеше да се наложи да срутят постройката, преди да падне.
— Понякога, когато участваме в някаква кампания — поде Тамас, — далеч от земите, които обичаме, лесно можем да забравим защо се сражаваме. — Той посочи към града, кацнал спокойно на върха на Адмориевата капка.
— Гледката несъмнено е красива, сър — каза Олем. Телохранителят му, изглежда, се бе възстановил благодарение на деливанските Привилегировани, но фелдмаршалът знаеше, че ще мине известно време, преди да върне жизнеността в походката си. — Имате ли още заповеди за момчетата?
— Разгърнете лагера. Не искам при една изненадваща атака от страна на Привилегированите им, да унищожат повече от една-единствена бригада.
Олем вдигна далекогледа към окото си.
— Не ми изглежда като да искат да се бием. По стените обаче се събира тълпа. Виждам само няколко брудански войници.
— Това не значи нищо. Разгърни лагера и постави останалите ми барутни магове да пазят. Ако някой Привилегирован приближи на по-малко от километър и половина и не развява бяло знаме, да получи куршум в главата. И събери конвой. Влизаме.
— Тъй вярно, сър.
Тридесет минути по-късно Тамас напусна лагера на гърба на кон и се отправи към югозападната порта на Адопещ. Конвоят му се състоеше от шестдесет мъже: най-добрите сред Железните оси, а също и Нила, Бо и Гаврил. Фелдмаршалът мразеше да ходи където и да е без защитата на барутните магове в тила си, но те бяха по-подходящи за охрана на армията.
— Изпрати ли вестоносци? — попита той Олем, докато приближаваха отворените порти. Хората ги наблюдаваха от претъпканите стени, децата размахваха знаменца. Тамас чуваше радостните им възгласи от близо два километра разстояние.
— Да, сър. Ще ни очакват.
— Добре.
Минаха под арките и Тамас откри, че хората бяха застанали по протежение на улиците и викаха името му. Вестоносците бяха предназначени само за съвета му, така че тази тълпа трябваше да се е събрала от сутринта насам. Нелошо посрещане, реши той.
Минаха през работническия квартал и прекосиха река Адра, от чийто мост той ясно видя руините на крезимската катедрала — разчистени до голяма степен, с изключение на огромните крайъгълни камъни и останките от външната стена. Появиха се граждани, които му махаха за поздрав, щом новината за пристигането му се разпространи, но Тамас не им обърна особено внимание. Очите му обхождаха покривите и уличките, търсещи брудански Привилегировани или войници.