— Проклет, мръсен предател! — викаше Рикар. — Крадец! Негодник! Ще те убия със собствените си ръце! — Лейди Винцеслав скочи напред, за да задържи ръката на Тамблар, и го издърпа надалеч от Ондраус.
— Какво става тук? — попита настоятелно Тамас.
Лейди Винцеслав отвори уста, но Рикар я прекъсна, като посочи с пръст Ондраус.
— Преминал е на другата страна! Дал е подкрепата си на Кларемон. Участва като негов заместник-председател.
— Сигурна съм, че има разумно обяснение за това — каза лейди Винцеслав.
Рикар се извърна към нея.
— Не ме карай да подхвана и теб, госпожо. Хората ти изоставиха армията, преди войната да е приключила. Знаеш ли как изглежда това в очите на обществото? Предполага се, че представяме един обединен образ!
— Имах пълното право да го сторя. — Винцеслав се изправи. — Съветниците ми прецениха, че фелдмаршал Тамас е изгубил перспектива и поредицата му от гафове ни навлече… Съжалявам, Тамас, не искам това да става нещо лично.
Тамас прекоси стаята до огромното писалище на Мануч и седна на стола зад него. Отправи към трима им студена усмивка.
— Не, не. Моля ви, продължавайте.
— Сметнахме, че загубите ни…
— Изплашила си се и си се оттеглила от битката! — обвинително каза Рикар. — Мислех, че всички сме заедно в кюпа, а сега разбирам, че този побъркан стар глупак е едно от подставените лица на Кларемон!
Ондраус седна по-изправено.
— Слушай сега…
— Не, ти слушай! — Гласът на лейди Винцеслав се извиси до крясък. — Всички си имаме причини за това, което сме сторили! Не мисля…
Стаята се превърна в бъркотия от разгорещени викове и сочене с пръсти. Тамас отпусна брадичка на дланта си и ги слуша известно време, след което посочи към Олем и щракна с пръсти. Олем извади пистолета си и внимателно го зареди, без да слага куршум. Прекоси стаята от мястото си до вратата и подаде пистолета на Тамас.
Изстрелът накара всички да млъкнат. Три чифта очи се втренчиха в него — членовете на съвета му, замръзнали на място.
Тамас вдиша дълбоко барутния дим, излизащ от дулото на пистолета, и го постави на масата.
— Можеш ли да спечелиш изборите?
Рикар задърпа бясно брадата си и започна да крачи, като подозрително се взираше в председателя.
— Просто отговори на въпроса — каза фелдмаршалът.
— Най-добрите хора в Деветте ръководят кампанията ми. Казват ми, че нещата са доста равностойни. Отговарях на всеки подкуп, заплаха и ласкателства, чрез които Кларемон се домогваше до изборния ден, и скоро парите ми ще свършат. Неговите — не.
— Не на това се надявах — промърмори Тамас. После каза по-силно: — От какво се нуждаеш, за да спечелиш?
Рикар погледна към Таниел, който стоеше близо до балконските прозорци и се взираше към Изборния площад.
— Изборите ще се състоят в последния ден на есента, който е само след няколко дни. Би било полезно заместникът ми да направи няколко публични появи. Твоята подкрепа също би била изключително благотворна.
— Ще я получиш в утрешния вестник — каза Тамас. Предвид всички неща, които не харесваше у Рикар, човекът беше надарен бизнесмен. Ако успееше да управлява държавата наполовина толкова добре, колкото профсъюза, Адро щеше да е перлата на Деветте за десетилетия напред. — Предполагам, че не може да става и дума просто да убием Кларемон? — попита тихо.
Рикар се стегна.
— Напълно. Работихме твърде усилено по тези избори. Създадохме правилата и трябва да ги спазваме, иначе не сме постигнали нищо.
— Съгласна съм — каза лейди Винцеслав.
— Е, поне относно това сте единодушни. — Тамас погледна към все още димящия си пистолет. Светът се променяше и след няколко дни той нямаше да разполага с властта да смълчи враговете си. Трябваше да предаде тази власт доброволно.
— Освен това Съдържателя вече опита — добави Ондраус. — Не се получи.
Рикар заби юмрук в гърба на един диван.
— Знаех си, че той стои зад това! По дяволите!
— Къде е евнухът всъщност? — попита Тамас. — И ректорът?
— Евнухът е мъртъв — кратко отвърна Ондраус. — Засега Съдържателя не е назначил заместник за този съвет.
— Няма и да го направи. Твърде късно в играта е за заместник. И без това след изборите този съвет ще бъде разпуснат. Както — Тамас извиси глас, за да възпре всякакви възражения — всички се съгласихме още в самото начало. А ректорът?
— Ректорът е избягал — каза някой.