Съвсем безцеремонно Олем захвърли шапката и бастуна му на дивана.
— … удоволствие да видя всички ви. Ондраус, приятелю! Обядът за днес остава ли?
— Остава — изхриптя Ондраус.
Спри да изглеждаш толкова виновен, помисли си Адамат, вперил гневен поглед в Ондраус. За негово облекчение, старият председател се размърда, за да се намести по-удобно на стола си, и повтори думите по-уверено.
— Чудесно! Лейди Винцеслав, за мен е чест! Сега, след като тази ужасна война приключи, трябва да обсъдим изпращането на войските ви в Гурла. Търговската компания има остра нужда от войниците ви. И Рикар, моят уважаем противник! — Кларемон се приведе в кръста и успя да се поклони едновременно грациозно и някак неиронично.
Очите на бруданеца попаднаха върху Таниел Двустрелни. На Адамат му се стори, че долавя леко колебание. После Кларемон пристъпи към бюрото и подаде ръка на Тамас.
— Фелдмаршале. Аз съм вашият най-голям почитател. Така се радвам на завръщането ви от злощастната експедиция в Кез и на края на войната веднъж и завинаги. Това е облекчение за всички ни.
— Милорд Бруд — каза Тамас и пое за кратко ръката на Кларемон.
Усмивката на мъжа се разшири леко и Адамат можеше да се закълне, че очите му проблеснаха.
— Не ми казвайте — каза Кларемон. — Адамат го е разкрил. Казах на лорд Ветас, че добрият инспектор е два пъти по-умен, отколкото той смяташе. — Той се обърна към Адамат и свали въображаема шапка от главата си. — Справили сте се отлично, инспекторе. Какво ме издаде? Не! Чакайте. Не ми казвайте. Далеч по-потайно е да го оставим неизречено.
Адамат стисна зъби. Нямаше си доверие да отговори. Всичкият страх и безпокойство бяха изчезнали, заменени от гняв. Беше нужно само да спомене името на Ветас, за да напомни на Адамат за целия ужас, който този човек бе причинил на семейството му.
Успокой се, каза си той. Кларемон целеше именно това. Да ги докара до ръба. И работеше. Лейди Винцеслав беше смутена, Таниел Двустрелни изглеждаше готов да убива, Ондраус изглеждаше замаян, а Рикар като че ли не знаеше да побегне ли, или да се бори.
Единствено Тамас изглеждаше невъзмутим, и то едва. Ако очите на Кларемон блестяха от веселие, Тамасовите блестяха сякаш си представяше някоя бавна и мъчителна смърт за бруданеца.
— Сега. — Кларемон плесна шумно с ръце и Рикар едва не изскочи от кожата си. — По работа. — Той прекоси стаята и се настани в едно кресло срещу писалището на Тамас, като за момент задържа поглед върху Таниел. — Аз съм последният бог в Деветте. Крезимир е възпрян, а Адом е мъртъв. Мога да ви обещая, че никой от останалите ми братя и сестри няма да се включи в тази разпра.
— Предполагам, че всички очаквате да започна да отправям някакви празни заплахи, но извършвате голяма несправедливост, ако е така. За разлика от по-големите ми братя, аз съм модерен бог. Разбирам, че тези неща не могат да бъдат насилени. Бих могъл да убия всички ви и да поробя Деветте, но няма да постигна кой знае какво с това. След няколко години ще възникнат бунтове и могъщи Привилегировани ще се надигнат, за да ме предизвикат, а е очевидно, че не притежавам нужното за подобно нещо. Не обичам конфронтацията. Ако Адом беше тук, щеше да потвърди.
— Колко удобно, че не е — каза Тамас.
— По-скоро тъжно — строго го смъмри Кларемон. — Винаги съм харесвал Адом. Той единствен ме вземаше насериозно. А храната му беше убийствена. — Той разтегли думата убийствена и драматично отметна глава настрана.
— Каква е целта на всичко това? — попита Тамас. — Някои от нас не разполагат с вечен живот.
Кларемон се ухили широко.
— Бездни, какъв дух. Затова ви харесвам. По времето на Крезимир имаше един генерал на име… бездни, не си го спомням. Както и да е. Той беше смъртен, дори не беше Чудак, но беше единственият, който му се опълчваше, щом преценеше, че върши нещо глупаво. Нови казваше, че има топки колкото Южната планина. Напомняте ми на него. — Лицето му доби натъжен вид. — В крайна сметка Крезимир накара да го одерат жив. Безсмислена загуба. Както и да е. Докъде бях стигнал?
— Щяхте да ни казвате какво целите — отвърна Тамас.
— А, да! Аз съм модерен бог, както казах, и играя по правилата. Имате думата ми, че войната свърши. Освен това съм тук само заради изборите. Утре сутрин ще оттегля войниците си от Адопещ в знак на добра воля. Изборите ще се състоят след три дни, както е по план. Дори няма да ги наглася. Ако бъда избран за министър-председател на Адро, ще поведа държавата към период на благоденствие, невиждано досега в Деветте.