— Как? — попита Тамас.
Адом подпъхна пръсти под връзките на престилката си и я извъртя настрани.
— Ела! Сподели трапезата ми. Оттук чувам как стомахът ти къркори, а и не съм ял през последните няколко часа.
Нямаше столове, а и масата така или иначе беше твърде висока за тях, тъй че фелдмаршалът застана срещу Адом, докато богът му наливаше купа тиквена супа. Няколко минути по-късно Тамас питаше за още и Адом му досипа с удоволствие, преди да сервира основното ястие от овнешко, тънко нарязано върху препечен хляб.
— Синът ти — каза най-сетне Адом и наруши тишината.
Тамас спря да дъвче — беше забравил, че е задал въпрос.
— Какво за него?
— След като простреля Крезимир, ответният удар едва не го уби. Би убил на място всеки друг, но защитите на Ка-поел бяха достатъчно здрави, за да устоят дори на Крезимировата ярост. Противоударът докара Таниел право до ръба и дори аз не успях да го върна. Но това мило момиче… — Адом поклати глава. — Никога не съм виждал някой да се учи толкова бързо. Даже и самият Крезимир.
— Какво общо има това с теб?
— Ще стигна и до там. Тя осъзна, че за да бъде премахната, комата на Таниел ще изисква живот. Затова взе този на Шарлемунд. Лиши го от същността му и остави тялото му празно като черупка.
— Това е ужасяващо.
— Да. Да, така е. А аз съм живял стотици животи в продължение на хиляди години. Имам представа от ужасяващото.
— Но откъде знаеш всичко това?
— Тя ми каза. Докато ти беше в Кез.
— Тя не може да говори.
— Тя е много добър комуникатор. Както и да е, откраднах тялото и когато Крезимир уби Михали, се прехвърлих в него. — Той плесна корема си с доволство. — Беше непредвидено прехвърляне. Обикновено си намирам чисто нов приемник, дете, все още растящо в утробата на майка си, което иначе би се родило мъртво. Но и така стана!
Тамас сведе поглед към вечерята си и установи, че е почти изчезнала. Протегна се към подноса между тях, но Адом беше по-бърз — наряза няколко парчета овнешко и ги постави в чинията на фелдмаршала.
— Защо не се върна? — попита Тамас.
Адом се изкиска.
— Ами, намирам се в тялото на най-мразената публична личност в Адро, така че щеше да е малко неприятно.
— Бруд — каза Тамас.
Адом се отрезви.
— Бруд — потвърди той.
— Знаеше ли, че е замесен?
— Не. Не и преди Крезимир да ме убие. Има момент, проблясък между съзнанията, в който имам по-голяма яснота, отколкото ако съм в тяло. Тогава усетих присъствието му. Всъщност обяснява доста. Като например опита му да задържи Михали скрит в приюта. Искал е да ме държи под око. Да ме държи настрана. — Адом се намръщи.
Тамас се приведе напред.
— Какво иска? Той твърди…
— Знам какво твърди — рече Адом и махна с ръка. — Това поне го видях. Но не мога да ти кажа дали казва истината.
— Не ми помагаш много.
Адом избухна в смях и Тамас установи, че самият той се усмихва. Този смях принадлежеше изцяло на Михали.
— Бруд. Бруд, Бруд, Бруд. — Адом поклати глава и избърса сълзите на веселие от очите си. — Знаеш ли, че той е най-малкият сред нас. Шегаджия. Имаше амбицията да достигне Крезимир, но живееше в сянката му. Заяждаше се с всички. Дори и с мен имаше своите разпри, макар и не толкова сериозни, колкото с останалите. — Адом пъхна залък хляб в устата си. — Не мога да пробия воала, с който се е обвил, но мога да ти кажа, че сега е много по-могъщ в сравнение с времето на Крезимир. Това ме плаши.
— Изправи се срещу него заедно с нас — каза Тамас. — Можем да го принудим да говори. Да разберем какво иска.
— А не. Това би било голяма грешка. Не мога да се меря с Бруд.
Тамас се облегна назад, храната загорча в устата му.
— Тогава какво ще правим?
— Разбери дали ще удържи на думата си. Бруд винаги е бил с най-напредничаво мислене от всички ни. Може наистина да казва истината. Но те предупреждавам, че винаги има две страни на това, което казва и прави, както самият той има две страни.
— И ако не удържи на думата си?
Адом вдигна един кестен от чинията си и го метна в устата си. Вдигна поглед и се взря в Тамас.
— Ако не удържи на думата си, не можем да направим почти нищо.
— Просто ще се спотайваш тук, така ли?
— Такъв беше планът. Ако трябва да съм честен, предпочитам Бруд да не разбира, че съм още жив.
Тамас захвърли отвратено вилицата си.
— Какво стана с намерението ти да застанеш до нас? Какво стана с титлата покровител на Адро?