Не беше срещал Привилегированата, която ги водеше. Имаше бледна кожа, големи очи и толкова руса коса, че като нищо можеше да мине за бяла. Бе сложила ръкавиците си и го наблюдаваше подозрително.
— Маго — каза тя.
— Привилегирована.
— Имаш ли нещо за нас?
— Имам.
— Ние също. — Жената вдигна ръка и някой бе изведен напред. Тамас потисна облекчената си въздишка при вида на Влора. Униформата ѝ беше скъсана и мръсна, едната ѝ буза — ожулена, а окото насинено, но иначе беше още жива.
— Какво даваш в замяна? — настоятелно попита тя.
— Нищо, което да искам да задържа — каза Тамас. Олем отиде до Влора, взе ръката ѝ и я отведе настрани от Привилегированата и обратно към горичката.
Бруданската Привилегирована вдигна ръка.
— Вашата част от сделката?
— Олем! Докарай го тук.
Олем изчезна в горичката заедно с Влора и се върна миг по-късно, сам.
— Е? — попита Тамас.
— Тя възразява горещо срещу сделката.
— Да не би да предпочита да се върне с тях?
— Така казва.
— Никога не съм искал дъщери, Олем. Можеш да ме цитираш.
— Търпението ми се изчерпва, маго — изръмжа бруданската Привилегирована.
— Все още съм тук, нали? Олем, върви го донеси.
Олем се върна в дъбравата. Няколко минути по-късно Тамас чу звукът от търкалящи се по пръстта дървени колела и скоро от отсрещната страна на горичката изникна каруца. Дърпаха я два вола, а отгоре ѝ се виждаше каменен саркофаг. Олем спря колата и скочи на земята.
— Целият е твой — каза Тамас.
Един от бруданските войници се качи в каруцата и отвори саркофага. След малко го затвори и кимна сериозно на водачката си.
— Твоят Чудак може да вижда в тъмното — каза фелдмаршалът. — Полезно.
Привилегированата му отправи тънка усмивка.
— Би трябвало да ви убия тук и сега.
— Какво би казал шефът ти за това?
— Сигурна съм, че ще намери сили да ми прости.
Тамас направи дълга крачка напред, сетне се наклони към жената, докато гърдите им не бяха на косъм да се докоснат.
— Опитай — прошепна той.
Тя се засмя тихо.
— Мислиш, че се боя от барутните ти магове, скрити в далечината? Или от домашните ти Привилегировани, които се крият в горичката? Вече премерих сили с него. Щеше да е мъртъв, ако не бях притискана от времето и не се чувствах особено великодушна. Кажи на Борбадор, че ми дължи живота си.
— Мисля, че те е страх. Иначе досега да си се пробвала. Разкарай се, магьосническо псе. Занеси Крезимир на господаря си. И му напомни да удържи на думата си.
Един от войниците пое юздите на каруцата и Привилегированата се обърна.
— Той ще задържи каквото си пожелае. Даже и тази нещастна държавица.
Тамас остана загледан след тях дълго след като се бяха скрили от поглед, сетне се върна сред дърветата.
— Не биваше да го правиш — каза Влора.
— Направил съм много неща, които не е трябвало. Това не е сред тях. — Тамас се приведе и я целуна по челото. — Заслужаваше си. Бо, Привилегированата изпраща поздрави.
— Не се съмнявам.
— Бо — продължи фелдмаршалът.
— Какво?
— Задава се битка. Усещам го. Ако я видиш отново, избърши пода с нея.
Пръстите на Бо се стегнаха, той стисна зъби и размени поглед с Нила.
— За мен ще бъде удоволствие.
Адамат седеше в северната част на старата адопещенска стена, краката му висяха над деветметрова пропаст.
Гризеше ябълка и сокът се стичаше надолу по брадичката му, докато наблюдаваше как бруданските взводове пренасят товар под изчезващата светлина на деня. Най-големите океански кораби бяха отплавали нагоре по Адра, теглени срещу течението от по двадесет вола всеки по дългия им път към лъкатушещата водна мрежа през планините, докато войсковите баржи бяха едва наполовина пълни.
— Признавам — разсъди той на глас, — шокиран съм, че си тръгва.
Сусмит не отговори. Едрият боксьор се бе подпрял на зъберите. Носеше касапски панталони и бяла риза; изцапаните с кръв ръкави бяха навити до лактите му. Той извади лулата от джоба си, запали я с кибрит и запухтя, за да я разпали. След малко въздухът се изпълни със сладкия аромат на черешов тютюн.
— Той не си е тръгнал — най-сетне отбеляза Сусмит.
— Така е, така е. Самият той е още тук. Но фактът, че удържа на думата си относно войниците си ме изумява.
— Мислиш, че крои нещо?
— Разбира се. Той е търговски посредник и политик. Ако не е замислил нещо, ще си изям чорапите. — Адамат зарови из джоба си, но после си спомни, че бе оставил собствената си лула у дома. Загледа се как войниците се качват с маршова стъпка на борда, след което погледна на юг, надолу по Адра. От тази позиция беше невъзможно да види къде се бе намирала крезимската катедрала, но си спомняше разрушението ѝ толкова ясно, колкото всичко останало.