— Той остави следа — каза Сусмит.
— Да. Така е. — Както и толкова много въпроси без отговор. Кларемон твърдеше, че всичко, което беше направил, бе за да намали щетите, които Крезимир можеше да причини. Не звучеше като открита лъжа, но дори и идиот можеше да види, че се интересува само от собствената си изгода. Министър-председател на Адро изглеждаше като толкова жалка цел за един бог. Може би искаше нещо друго? Нещо по-значимо?
И къде беше другата половина на Бруд? Кой беше другата половина на Бруд? Той се бе възползвал от Тамасовите амбиции от самото начало, което предполагаше да е някой от съвета. От мисълта го побиха тръпки. Лейди Винцеслав? Председателят? Може би беше самият Тамас! Самата мисъл можеше да му докара инфаркт, но Адамат знаеше, че трябва да се разрови по-надълбоко.
Лорд Ветас беше работил против Тамас и съвета. Какво беше казал веднъж? Едната ръка не знае какво прави другата? Доколкото му беше известно, Ветас не бе сторил нищо, за да попречи на завръщането на Крезимир. Всъщност бе работил с Шарлемунд, който по думите на всички бе знаел за завръщането му. Случайност? Или беше умишлено?
— Имам предчувствие — каза той.
— Хм?
— Ела с мен в затвора довечера. Имаш ли време?
Сусмит сведе поглед към дрехите си.
— Иди се преоблечи — каза инспекторът. — Среща пред затвора след два часа.
Сусмит слезе от стената и остави Адамат сам.
Инспекторът заудря токовете си в каменната стена, докато наблюдаваше как първият транспортен кораб отплава, и се замисли над възможностите си. Ако другата половина на Бруд беше някой от съвета, щеше да причини далеч повече щети, отколкото понастоящем.
Той изчака, докато и последният кораб не замина, и се изправи, насочил се към главната улица, за да намери наемна кола. Тридесет минути по-късно пристигна пред затвора, слънцето залязваше над рамото му, докато преминаваше през главните порти и приближаваше караулното на първия етаж. Сусмит седеше сред каменния коридор, опрял гръб в камъка, смъкнал шапка пред лицето си.
— Дошъл съм да видя лейди Черис — каза Адамат на пазача.
Сусмит стана и пазачът провери документите на инспектора, след което ги пусна да минат.
— Мисля, че Кларемон има друг човек в града.
— Мислиш ли?
— Разбира се, че има, не съм идиот. Имам предвид, че има друг човек от същия или дори по-висок статус от лорд Ветас. Някой, който работи самостоятелно. Напълно независимо от Ветас или Кларемон. — Другата половина на бога, помисли си Адамат.
— Защо?
— Разпитахме Кларемон с Чудак, който може да различи лъжата, и той не знаеше нищо за нападението над седалището на Рикар. Но никой не печели повече от него, ако Рикар умре. Ако Кларемон има друг човек в града, който работи самостоятелно, това обяснява защо твърдението му, че не той е планирал атаката, е истинно.
— Лейди Черис?
— Мисля, че тя може да знае кой е.
Те достигнаха стая близо до върха на кулата и Адамат спря, за да си поеме дъх, докато тъмничарят отключваше желязната врата. Бяха приети в малка, но удобна стая с камина, два фенера, легло, стол и масичка.
Лейди Черис стоеше до прозореца и се взираше към Изборния площад. Тя хвърли любопитен поглед към Адамат, но не продума, докато тъмничарят не запали фенерите и не излезе.
— Лейди Черис — каза инспекторът.
Черис махна с ръка, без да откъсва поглед от прозореца.
— Казах ви всичко, което имах — каза тя.
— Не мисля така. За кого работите? — попита Адамат.
— Аз? Да работя за някого? Ха! Явно не ме познавате много добре, инспекторе. Не съм ничия пионка.
— Значи твърдите, че сте планирали падението на Рикар самостоятелно?
Тя не отговори.
— Ако ми помогнете, може да успея да ви отърва от гилотината — каза той.
— Не вярвам, че ще ме пратят на гилотината, инспекторе. А дори и да го сторят, не разполагате с подобно влияние.
Адамат усети по челото му да избива студена пот. Примигна няколко пъти и потърка очите си.
— Бихте ли рискували?
— Рискувах всичко и загубих. Този разговор приключи.
Гърлото на Адамат пресъхна. Той се втренчи в Черис, докато накрая тя не се обърна към него.
— Какво има, инспекторе? Не знаете какво да кажете? Озовахте се в задънена улица? Простете, че не ви съчувствам. Можете да кажете на Рикар, че все пак ще докарам падението му.