— Приятели — поде отново Тамблар.
Стенанията и проскърцванията продължиха и Тамас се извърна, за да огледа неспокойната, разроптала се тълпа. Облак хвърли сянка върху събралото се множество и фелдмаршалът свали шапката си, за да се огледа. Откъде идваше този звук?
Стенанието се усили и едва забележимо движение привлече погледа му, щом скърцането бе заменено от стържещия звук на камък в камък.
— Разпръсни се! — изрева той.
Затворът, грамадният затвор на Железния крал, се наклони и се заклати като върха на дърво, сетне се катурна тежко и се полетя надолу към площада. Тамас се бе заковал на място и наблюдаваше как сградата се спуска към него като на забавен каданс. Той бе зяпнал с уста и втренчил поглед, но внезапно залитна настрани, щом конят му побягна, воден от Олем, който бе хванал юздите му и препускаше напред пред него.
Фелдмаршалът се извърна в седлото си, за да види рухването на кулата, която се разпадаше по пътя си надолу. Черни базалтови блокове с големината на вол се разбиха насред Изборния площад. Върхът на кулата разнебити балкона и се вряза в предната част на Дома.
Тамас издърпа юздите си от ръцете на Олем и спря коня, сетне го извърна обратно към разрушението.
— Таниел!
Той вдигна ръце, за да предпази лицето си, и облакът прах го погълна.
Глава четиридесет и девета
— Вътре, вътре! — викаше Таниел, докато сграбчваше делегатите и съветниците на Рикар и ги избутваше през балконската врата, в кабинета. — Тичайте!
Женски глас изпищя „Рикар!“ и Таниел се извърна, за да види как министър-председателят на Адро се взира ококорено към черната кула, която се носеше към него. Таниел се стрелна по балкона, сграбчи Рикар за раменете и го вдигна във въздуха, сетне хвърли и двама им през стъкления балконски прозорец и в кабинета отвъд. Строполиха се един връз друг сред дъжд от стъкла. Таниел ги претърколи по пода, за да се отдалечат още повече от прозореца, и вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как черният камък се разбива в балкона, на който бяха стояли допреди малко. Въздухът избухна в облак от мазилкова прах.
Таниел почувства порив на магия толкова близо, че погъделичка тила му, и той избута Рикар от себе си. Скочи на крака с меч в ръка само за да види Бо, застанал до камината, запънал изкуствения си крак и разперил ръце.
— Таниел — каза Нила. — Най-добре се мръдни.
Таниел се огледа наоколо, после вдигна поглед и видя, че върхът на кулата бе разцепил покрива над него — черно парче базалт с размерите на малка къща, увиснало точно над главата му. Рикар се беше изправил и Таниел го избута назад, далеч от опасността.
Бо изпъшка и завъртя облечените си в ръкавици пръсти. Камъкът се повдигна и отхвърча към Изборния площад.
Рикар се изтупа.
— Там има хора!
— Тук също, а не можех да го удържам още дълго — отвърна Бо.
Рикар явно реши, че не е разумно да спори с Бо, и вместо това повика Фел.
— Всички добре ли са?
— Така мисля. — Гласът на Адамат дойде откъм облака прах.
— Слезте долу, бързо — каза Рикар. — Под каменните отломки ще има приклещени хора. Мили Адом, какво, по дяволите, се случи? Злополука ли беше?
Таниел последва Рикар в коридора, където прахта бе послегнала. Адамат беше блед като призрак.
— Не — каза инспекторът. — Не беше злополука. Другата половина на Бруд беше в затвора.
Таниел замръзна.
— Фел. Донеси ми пушката. Веднага! — Той се затича към стълбите, забравил всичко останало. Ако Бруд беше там, независимо коя половина, нямаше да има кой да го спре. Таниел не мислеше, че дори той може да стори кой знае какво, но си спомни кръвта на Крезимир по кокалчетата си. Ако наистина беше богоубиец, то може би бе единственият, който можеше да направи нещо.
Нещо го удари в гръб и изкара въздуха му, като запрати и него, и нападателя му право в стената. Таниел отхвърли неизвестната личност от себе си и се изправи мъчно, но човекът се оказа просто Нила, приклекнала до него с ръце, обвити в сини пламъци.
Магията, разцепила въздуха там, където се бе намирал преди малко, бе пробила дупка с размерите на гюле в пода и тавана. Избликът бе дошъл отдолу и Таниел долови присъствието на множество Привилегировани някъде под себе си. Той се задвижи бързо на ръце и колене.
— Обратно в кабинета! — извика.
Бо, приклекнал неудобно заради протезата си, го сграбчи за ръкава.
— Вземи си пушката и мини по задното стълбище. Отвън имат нужда от теб. Аз ще се погрижа за това.
— Сигурен ли си?
— Имай ми малко доверие. — Бо го плесна по рамото и Таниел се затича обратно надолу по коридора, взе пушката си от Фел и прикрепи щика, докато тичаше, мина през две врати, сетне стигна стълбището на прислугата, намиращо се зад кабинета на Рикар.