Черис го разтърси като кукла.
— Не искам това — повтори тя. — Исках да го направя по лесния начин. Щях да поведа Адро към величие. Щях отново да обединя Деветте, да съборя останалите монархии и да поведа към една по-съвременна епоха на благоденствие и единство. Щях да изтрия всякакъв спомен за старите богове и да създам утопия, каквато Крезимир не би могъл да постигне.
— Можех да направя всичко това с една безкръвна революция. Казах си, че хората ще направят разумния избор. Че ще се обединят зад мъж като Кларемон. Но те не го сториха и ме принудиха да действам. Аз ще обединя Деветте. Ще обединя света. Дори да трябва да избия половината население на тази планета, за да го постигна.
Очите на Тамас щяха да изскочат, умът му крещеше за кислород. Можеше да почувства как съпротивата му отслабва. Куршум удари бузата на Черис и се разби, без да остави и следа, а оловните парчета рикошираха от рамото на фелдмаршала.
— Инатливо копеле — каза Черис. — Щях да те направя главнокомандващ на армиите ми. Каква загуба. — Тамас почувства как пръстите ѝ се свиват и очакваше всеки момент главата му да се откъсне от раменете като цветчето на глухарче, откъснато от стъбълцето си. Той се замята и задраска и с крайчеца на окото си видя спускащия се приклад на пушка.
Черис не го видя.
Прикладът я удари отстрани на лицето толкова силно, че разцепи оръжието по дължина. Главата ѝ се килна настрани, макар и едва, и тя се извърна към Влора с отвратено изражение. Тамас беше захвърлен, внезапно способен да глътне малко въздух, преди да се стовари върху Влора и двамата да се затъркалят един връз друг по паветата на площада.
Той се задъха; въздухът пронизваше нараненото му гърло. Влора се изправи с усилие.
— Не разбирате ли, че за мен това е само игра? — настоятелно попита Черис. — Не разбирате ли колко сте нищожни?
Покритият с кръв, чакъл и пръст Андрия, крещящ като родено в бездната изчадие, се затича към Черис, насочил щика си. Заби го с достатъчно сила, че да прободе и бик. Острието намери Черис в корема, като се огъна сякаш бе от гума. Черис скриви пръст и главата на Андрия експлодира, като окъпа Тамас и Влора в кръв. Тялото се строполи на земята, от врата продължаваше да шурти кръв.
— Огън! — изрева гласът на Арбър.
Пукотът на двеста мускета разцепи въздуха и Черис се извърна към внезапната градушка от куршуми, застанала лице в лице с редиците адрански войници, невъзмутима като човек, разхождащ се под лек дъждец. Тя повдигна ръце и Тамас отвори уста, за да изкрещи предупреждение към Арбър.
Таниел тичаше към богинята с цялата бързина, която успя да изкопчи от тялото си. Тя се извърна към Арбър и войниците и той знаеше, че ще ѝ е нужно само мигване, за да им осигури участта, сполетяла Андрия.
Юмрукът му се сблъска с брадичката ѝ и той долови звучен пукот. Богинята се завъртя около себе си от удара му и рухна на колене. Тя се отърси от удара — удар, който можеше да усмърти слон — и се вдигна на крака почти веднага, на лицето ѝ се бяха изписали потрес и възмущение.
Затова я удари отново.
Главата ѝ отхвръкна назад. Тя вдигна ръка и той внезапно почувства как налягането в ушите му се надига, но сетне плесна ръката ѝ настрани и заби юмрука си в корема ѝ. Черис се преви и Таниел стовари лакът в плешката ѝ, което я повали на колене. Вдигна отново юмрук, готов да го стовари връз основата на гръбнака ѝ.
Ударът в стомаха, който тя му нанесе, болеше като че беше ударен от носа на брудански кораб. Таниел залитна, от крайчеца на устата му рукна кръв и той понечи да възстанови равновесието си, но Черис го удари отново, главата му се отскочи назад и Таниел се понесе във въздуха. С голяма изненада установи, че е още жив, на дванадесет метра от бога. Изправи се колебливо на крака, готов отново да се затича към нея, но видя, че вече разполага с пълното ѝ внимание.
Богинята раздвижи едната си ръка и Таниел се почувства сякаш бе затворен в стоманена клетка. Едва можеше да движи ръцете си. Краката не му се подчиняваха. Магията го приклещи. Костите и мускулите му изпротестираха срещу натиска и трябваше да вложи цялата си сила, за да направи една-единствена крачка напред.
По челото му изби пот, стекла се в очите му. Как беше възможно това? Дори чародейството на Крезимир не бе устоявало така упорито срещу магията, която Ка-поел бе вплела в костите му. Нима Бруд беше по-силен от Крезимир? А ако защитните заклинания на Ка-поел не се окажеха достатъчно силни, за да удържат мощта на този бог?