Той направи още една крачка напред и от устните му се изтръгна болезнен вик. Зрението му се размаза. Можеше да почувства как магията го притиска надолу сякаш цяла планина се стоварваше отгоре му, но знаеше, че трябва да сложи край. Само така можеше да си върне Ка-поел.
Ненадейно богинята се озова пред него. Таниел замахна с юмрук, но Черис се отдръпна, хвана ръката му и заби върха на пръста си в рамото му. Той изпъшка и тя протегна ръка, за да сграбчи лицето му, след което го захвърли далеч от себе си с гневно сумтене.
Богинята вдигна ръце и скочи във въздуха. Таниел зачака да се стовари отгоре му със силата на оръдеен снаряд, но тя остана във въздуха, реейки се далеч над него.
— Животът ви не значи нищо за мен. Предайте се или ще вдигна целия град във въздуха и ще го оставя да се сгромоляса от стотици километри височина. Всичко, което някога сте познавали и обичали, ще умре на мига и няма да можете да направите нищо, за да го предотвратите. Предайте се!
Таниел оголи зъби и погледна към баща си, който вече беше на крака, облегнал се на Влора.
— Защо не го направиш тогава? — попита Тамас. — Щом сме толкова незначителни, защо се колебаеш да ни убиеш? В ямите да се продъниш.
Богинята се изсмя. Тя разпери ръце и въздухът започна да трепти. Внезапно Таниел почувства как стомахът му се преобръща, щом цялото му тяло се озова в безтегловност. Изведнъж отломки и павета се отлепиха от земята. Сърцето му се качи в гърлото. Разнесе се пронизително стенание и земята започна да се тресе. Войници бяха повдигнати във въздуха. Конете изпаднаха в паника и зацвилиха, щом копитата им се отделиха от земята, а огромно оръдие бе вдигнато на близо два метра от земята.
Изведнъж богинята се строполи на земята. Тя се приземи в приклекнало положение и замига към заобикалящия я свят, докато отломките и прахта се връщаха към предишното си положение. Разнесоха се облекчени викове и такива, изпълнени с болка, щом хората се озоваха отново на земята.
— Какво е това? — запита Черис.
От облака прах изникна фигура и богинята се извърна с лице към нея. Таниел примижа в опит да определи самоличността на новопоявилия се.
— Ти си мъртъв — каза богинята.
Фигурата беше висока и дебела, с черна коса. В един момент приличаше на Шарлемунд, а в следващия — на Михали. Чертите му се изкривиха и преобразиха в нещо средно между двете. Носеше бяла престилка и висока шапка и стоеше с ръце на хълбоците.
— Грешиш — каза той.
Тамас се заклатушка към Адом, все още замаян от нападението на Черис.
— Радвам се, че се появи — дрезгаво каза той.
Адом не отговори. Богът повдигна брадичка към Черис, а тя му отвърна с подигравателна усмивка.
— Тръгни си, докато все още ти го позволявам — изсъска богинята. — Никога не съм те харесвала толкова, колкото другата ми половина.
— Убила си ги всичките — тъжно каза Адом. — Търсих ги. Всичките ни братя и сестри. Нови, Ищари и Делив, и всички останали. Успяла си да ги подмамиш тук и да ги убиеш. Право под носа ми. Останали сме само двамата с Крезимир. И ти.
Богинята изсумтя.
— Крезимир няма да преживее нощта. Ще те пощадя, ако си тръгнеш веднага.
Адом като че ли обмисли заплахата ѝ. Той се обърна към Тамас:
— Трябва да тръгваш.
— Какво искаш да кажеш?
— Към двореца. Кларемон — Бруд — ще убие Крезимир. Не можеш да го допуснеш.
— Но това…
— Тук не можеш да направиш нищо. Таниел е единственият, който може да я нарани, а Ка-поел се нуждае от помощта му в двореца. Ако Бруд убие Крезимир, ще направи същото, което е сторил и с останалите ми братя и сестри и ще приеме част от силите му. Не позволявай това да се случи.
Тамас се отскубна и се затича. Трепна, щом една стена от Дома на народа изведнъж избухна сред дъжд от хоросан и камък и през дупката лумна магически огън.
— Влора, влез вътре. Заведи новия министър в безопасност. Таниел, ела с мен. Генерал Арбър, евакуирай центъра на града! Поемаш командването тук!
Тамас сви, щом достигна ъгъла на Изборния площад, и погледна назад към двамата богове, изправили се един срещу друг.
Адом извади черпак от връзките на престилката си и го насочи към богинята.
— Разкарай се от града ми!
Глава петдесета
Нила тичаше надолу по коридора към кабинета на министъра, но спря и се втурна обратно, за да помогне на Бо. Обгърна ги магия и ушите ѝ писнаха от взрива, който едва не я повали на земята.