— Хванах го навреме — каза Бо, на челото му бе избила пот. — Продължавай.
Взривовете продължиха. Всеки път, в който магията за малко да ги изпепели, Нила усещаше нишките на Бо Отвъд, които привличаха собствената му магия в реалността. Мраморният под зад тях изригна и във въздуха се разхвърчаха прах и парченца, които пробиха дупки в стените и тавана. Пламък и порив на вятъра изпълниха въздуха около тях, но отскочиха безобидно от въздушния щит на Бо.
— Чакай, чакай! — каза Нила. — Ако тръгнем натам, ще ги отведем право при министъра.
— Нямаме избор. — Бо продължи да куцука напред, през задната врата на кабинета и стълбището на прислугата. Нила хвърли поглед надолу по стълбите и разбягалия се персонал. Вън в коридора бруданските войници бяха достигнали площадката и заемаха позиции при входовете и зад колоните.
Нила пристъпи встрани от Бо и се приведе към коридора, като протегна едната си ръка и отмести въздуха с другата. От пръстите ѝ се стрелнаха пламъци, които се заизвиваха през входа. Куршум разцепи рамката на вратата до главата ѝ, но тя не му позволи да я разсее. Съсредоточи се върху топлината на пламъците, като изтегляше магия от Отвъд в реалността.
Изведнъж се скова; по гърба ѝ пролазиха ледени тръпки сякаш внезапно бе пристъпила сред сянка в слънчев ден.
— Бо, какво ми се случи току-що? — Огънят ѝ утихна, заличен от внезапното ѝ колебание, и тя не смееше да помръдне.
Бо докуцука до нея, протезата му потракваше.
— Добра работа — каза той. — Подпали сградата, но ти признавам усилието. А това, което почувства, бях аз. Хайде. — Привилегированият я хвана за ръката и те се насочиха към задното стълбище.
— Какво направи? — попита Нила, докато му помагаше да слезе.
— Тихо — прошепна той. — Номер, на който ме научи една отдавнашна любовница. Взех малка част от аурата ти и я оставих там, където бяхме допреди малко. Оставя цветно петно Отвъд, което сияе като човек и прикрива следите ни. Бързо ще прозрат през него, но може да ни даде достатъчно време да им излезем в гръб.
Те подминаха четвъртия етаж и Нила прекоси шеметно прага на намиращия се оттатък кабинет, след което се насочи към вратата на главния коридор. Надолу по коридора имаше войници, събрали се около главното стълбище, вдигнали предпазливо мускети. Сред тях имаше и една Привилегирована — Лори, без съмнение.
— Сега? — попита тя.
— Не, още един етаж надолу.
— Ще се лишим от високата позиция.
— По-добре това, отколкото да ни приклещят. А и ти подпали горния етаж.
Те се върнаха при стълбището и слязоха на третия етаж. Бо, по чието лице се стичаше пот, пристъпи към входа на прислугата, като кривеше лице при всяка крачка с протезата. Беше изгубил бастуна си някъде сред хаоса. Нила изтича пред него и сграбчи вратата, но изведнъж бе отхвърлена назад от магически изблик. Тя удари стената, по раменете ѝ се посипа мазилка и си изкара въздуха.
През останките от вратата прекрачи мъж. Носеше ръкавиците на Привилегирован и беше едър поне колкото полковник Етан. Бо направи защитен жест, който врагът отпъди с лекота. Той сграбчи Бо за китките, завъртя го и го запрати към перилата. Парапетът се пропука под тежестта на Бо и двамата мъже полетяха назад и извън поглед.
Нила се вдигна на крака и се затича по стълбите след тях. Те лежаха на следващата площадка, Бо беше под грамадния Привилегирован, с притиснати от двете му страни китки. Големият Привилегирован се изсмя и заби чело в носа на Бо. Бо изкрещя от болка.
Нила сграбчи мъжа за тила. Той се извъртя и от устата му се разлетя слюнка, щом я отхвърли назад. Очите му трепнаха към ръцете ѝ, за да проверят за ръкавици, преди да насочат вниманието си обратно към Бо.
— Не трябва да гледаш към мен — каза Бо, от ноздрите му бълбукаше кръв.
Горящите пръсти на Нила прогориха гръбнака на мъжа с лекотата на лопата, потъваща в снега. Той издаде задавен писък, преди тя да достигне дробовете му, и той умря с ръката ѝ около сърцето си. Нила избута тялото от Бо.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре. — Той избърса бликащата от носа му кръв. — Изправи ме, бързо.
Тя му помогна да се вдигне на крака и в следващия миг чу силен, пронизителен звук. Сградата потрепери и изведнъж остриета от горещо желязо прескочиха стената над тях и ги засипаха с дъжд от дърво и мазилка.
— Бягай, бягай!
Тамас не си направи труда да търси коня си, а направо хвърли нов барутен фишек в устата си и тича през целия път до небесния дворец.
Таниел тичаше точно до него, стиснал пушката в ръце, със засъхнала около носа и ъгълчета на устата си кръв. Достигнаха криволичещия път, който се виеше нагоре по хълма към двореца. Тамас спря и задиша тежко. Барутният транс повишаваше адреналина и му осигуряваше сила и енергия, но той беше твърде стар, за да издържи по-дълго. Можеше да чуе изстрелите на оръдията и мускетите, а над хълма пред тях се издигаше пушек.