Сигурно Олем беше започнал атаката.
— Намери момичето — каза фелдмаршалът. — Аз ще потърся тялото на Крезимир.
— Имаме ли план?
— Ако успеем да изведем Ка-поел и може би самия Крезимир, може и да имаме предимство пред Кларемон — отвърна Тамас. — Аз ще му отвлека вниманието.
— Това е самоубийство.
— Затова ще го направя аз.
Таниел се вкопчи в куртката на Тамас.
— Мога да преодолея магията му. — Фелдмаршалът можеше да долови убедеността в гласа на сина си, настоятелния, почти умолителен тон. Той искаше да се изправи срещу Кларемон. Тамас нямаше да го позволи.
— Черис едва не те смачка като буболечка, Таниел. Няма да имаш по-голям успех срещу другата ѝ половина. Намери Ка-поел. Изведи я от сградата. Ако разполагаме с нея, имаме предимство. Това са заповедите ти.
Таниел пусна ръкава на Тамас. Минаха няколко мига, в които фелдмаршалът мислеше, че синът му ще започне да спори. Таниел стисна зъби, гневът му бавно се превърна в решимост. Най-накрая кимна.
Те продължиха нагоре по пътя, докато не достигнаха просторната градина пред небесния дворец. Приличаше на бойно поле. Оръдията бяха спрели стрелбата, но пукотът на пушки и виковете на хората изпълваха въздуха. Тамас чу експлозия, непредизвикана от барут, и долови излъчващата се от сградата магия.
— Твърде слаба е за бог — каза той. — Вероятно Кларемон разполага с още няколко Привилегировани. Отваряй си очите.
— Виждам я — каза Таниел, очите му бяха фиксирани върху нещо в далечината, притворил клепачи, за да се взре Отвъд. — В тронната зала е.
— Ако Кларемон все още крие истинската си мощ, може да се окаже невъзможен за откриване. Аз… — Тамас отвори третото си око и плъзна поглед от единия до другия край на двореца. Разположено в противоположната част на палата спрямо тронната зала, крилото на Привилегированите, където бе избил кралската кабала, блестеше като слънце Отвъд. Излъчваше такава мощ, че сякаш щеше да изгори лицето му, и той разбра, че това можеше да е единствено Бруд. — Както и да е. Той не се крие.
А това не можеше да е на добре.
Тамас търси, докато не забеляза няколко от войниците си, приклекнали зад един от огромните мраморни фонтани в градината.
— Таниел, помниш ли отвора в градината зад тронната зала? Показах ти го, когато беше малък.
— Смътно.
— Намира се зад статуя на Мануч Първи — възрастен мъж с големи уши. Влез оттам. Ще излезеш през проход точно зад кралския престол.
— Добре.
— Захващай се, войнико.
Таниел кимна и пристъпи встрани, сетне се спря и погледна назад. Тамас срещна погледа му.
— Татко? — повика Таниел.
— Да, сине?
— Пази се.
— Ти също.
Таниел потегли, като подтичваше в приклекнало положение от храст на храст, за да прикрие приближаването си. Тамас се запъти в противоположна посока, към групата войници, които бе забелязал по-рано. Излезе им в гръб и се хвърли зад фонтана при тях.
— Докладвай!
Един от войниците — жена на около четиридесет с лентите на майор върху униформата си, отдаде чест.
— Сър! Срещнахме сериозен отпор, сър. Имат стрелци по всички прозорци и поне трима Привилегировани в сградата. Имаха около хиляда души в градината, но успяхме да надделеем благодарение на превъзхождащата си численост.
Тамас очакваше, че Кларемон ще разполага с резервен план, в случай че загубеше изборите. След сведенията на Адамат, че корабите не бяха натоварени догоре, фелдмаршалът беше заповядал да ги последват нагоре по реката до мястото, където бяха разтоварили и останалата част от войските си. Тези войски се бяха върнали по заобиколен път, за да заемат позиции в двореца.
Но Тамас нямаше да допусне същата грешка, както при нападението на имението на Шарлемунд. Сега разполагаше с над двадесет хиляди войници, затягащи обръча около палата.
Дали това щеше да се окаже от значение пред божествената заплаха…
— Загуби? — попита той.
— Нямам представа, сър, но трябва да са поне хиляда и петстотин. Онези Привилегировани се развихриха в мига, в който превзехме градините.
— Къде са?
— В северната част на околността, където битката е най-ожесточена.
Тамас изви врат, за да погледне зад прикритието си на север. В тази част на двореца се намираше и тронната зала. Таниел вървеше право към вихрещата се битка.