Внезапно коридорът свърши, оказал се глух. Единствените доловими звуци бяха собственото му нервно дишане и далечният, едва различим гърмеж от изстрели.
Таниел опря ухо в стената и зачака в тишина, след което натисна леко с двете си ръце. Последва изщракване и стената поддаде, за да открие пореден тъмен коридор. Той видя източник на светлина в единия край, оказал се тънък като косъм процеп, който според него можеше да е единствено показател за следващия скрит портал.
Вратата се плъзна встрани напълно безшумно и му разкри гледката на добре осветен, закрит със завеса кът. Той познаваше този кът. Високите прозорци, первазът в синьо и червено, гоблените, позлатени с биещите се лъвове от герба на фамилията Мануч.
Намираше се в тронната зала зад самия трон.
Прокрадна се напред, докато не достигна завесата и я отмести внимателно с пръст. Внезапни изстрели го накараха да скочи встрани и да се оттегли зад покривалото, вдигнал пушката пред себе си. Последваха викове и някъде наблизо отекнаха мускетни изстрели. След като се увери, че стрелбата не бе насочена към него, той се приведе напред и надникна отново.
Тронната зала изглеждаше пуста. Подът бе покрит с прах, макар да бе осеян със стъпки, и няколко от факлите горяха. Големите двойни врати в отсрещния край на помещението бяха леко открехнати. Докато наблюдаваше, двама брудански войници забързаха вътре и опряха гърбове във вратата. Носеха униформи, но никой не държеше оръжие. Таниел долавяше магия и подозрението му, че може да са Привилегировани, бе потвърдено, щом единият вдигна покритата си с рунирана ръкавица ръка.
Магьосникът каза нещо на спътника си, сетне се приведе към отвора на вратата, от пръстите му изскочи леден снаряд и изчезна. Пръстите на другия Привилегирован танцуваха във въздуха и Таниел чу нов сблъсък отвъд вратите.
Той не губи време. Обви куршум в плат и го натика в цевта при другия, вече зареден, след което тикна резервен патрон между зъбите си. Смъкна се на едно коляно, опря лакът на другото и плъзна дулото през завесата. Отвори третото си око, за да вижда по-ясно Привилегированите, и дръпна спусъка.
Изгори барутния фишек между зъбите си и вложи енергията зад първия куршум. Оловните сачми излетяха от гнездото една след друга. Таниел остави първата да следва траекторията си и се съсредоточи върху втората, като я подбутна с магията си и коригира прицела си само с няколко сантиметра.
Двамата Привилегировани се свлякоха едновременно, мозъците им се разпиляха от вътрешната страна на залата. Таниел отметна завесата настрани и се затича напред. Трябваше да намери Ка-поел и да я изведе оттук. Можеше да усети, че е наблизо, можеше…
— Кхм.
Звукът го накара да се врътне на пети.
Ка-поел седеше на трона, краката ѝ висяха във въздуха, ръцете ѝ почиваха на подлакътниците и се бе облегнала назад сякаш притежаваше стола. Носеше нови панталони и риза под чисто новото палто и изглеждаше невредима, макар да бе пазена от двама брудански войници. Единият държеше въздушна пушка, насочена към Таниел, а другият пистолет, насочен към Ка-поел.
— Свали пушката, барутни маго — каза войникът с пистолета.
— Ка-поел, добре ли си?
— Свали я!
Ка-поел изглеждаше необезпокоена от дулото на пистолета, притиснато към шията ѝ. Тя вдигна палци към Таниел.
Бавно, приковал поглед в пазачите, той постави пушката на земята. Устреми сетивата си и не откри следи от барут по двамата мъже. Пистолетът изглеждаше особено и макар да не бе виждал такъв преди, предположи, че и той използва въздушни патрони.
— Пистолетите — каза войникът, а другарят му направи две крачки напред, без да отмества прицела си. — Извади ги бавно от колана си и ги хвърли насам.
— Изчакай малко — каза Таниел. И двамата войници бяха едри, същински гренадири, с обветрени лица и стройното, мускулесто телосложение на професионални убийци.
— Направи го веднага! — извика войникът. Той сграбчи грубо Ка-поел за ръката и я дръпна от мястото ѝ върху трона. — Само да трепнеш и ще… — Изречението му премина в болезнен вик.
Всичко се случи едновременно. Ка-поел извади ножа на войника от колана му, докато той говореше, и го заби в слабините му. Таниел извади пистолета си, щом другият войник се извърна към другаря си.
Изстрелът на Таниел беше прибързан и пропусна, като отчупи парче дърво от трона. Той захвърли пистолета и изтегли резервния, а за времето, което му отне да го стори, Ка-поел пристъпи напред, плесна приклада на въздушната пушка встрани и прокара ножа по гърлото на втория войник.